БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 313 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
===================================
No. 3438, Tuesday, 24 May 2016
===================================
Пламен Петков
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК – НАЙ-ХУБАВИЯТ, НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ – 24 МАЙ – ПРАЗНИКЪТ НА СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ И БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ
ХОРА БЕЗ ПОКРИВ (ХРИСТО СОМОВ, 1938)
Към списъка на белоградчишките писатели днес добавяме оше едно име – Христо Сомов.
Христо Иванов Сомов е роден на 10 юни 1920 г. в гр. Белоградчик. През 1948 г. той се е дипломирал по специалността „правни и държавни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преди това той е завършил с отличие Белоградчишката непълна смесена гимназия (до VI гимназиален клас), след което пак с отличие е завършил Видинската мъжка гимназия „Цар Симеон Велики“.
Помня Христо Сомов като адвокат в града. Адвокатският колектив бе на главната улица след старата аптека. Бе женен и имаше две деца – момиче и момче. В миналото не малко белоградчичани имаха големи домашни библиотеки – Сомови бяха между тях.
По някое време интересите на адв. Сомов се насочиха към историята и той взе дейно участие в изграждането на Белоградчишкия исторически музей. От това време са познати две негови книги (в съавторство), които обогатиха българската туристическа литература: „Белоградчик и Белоградчишките скали“ (с Владимир Попов, 1960 г.) и „Белоградчик (Исторически очерк)“ (с Николай Александров, 1963 г.). По някое време Сомов продаде къщата си в Белоградчик и семейството се е установило (май) в Ботевград. Не ми е известна причината за тази голяма промяна в живота на един несъмнено надарен и способен човек.
Литературните заложби на Христо Сомов, обаче, са се проявили много по-рано. Още като ученик в Белоградчик и после във Видин той е започнал да пише разкази. Поощрен от учителите си Люба Николова, Денко Манов и Христо Савов, той през 1938 г. в печатницата на Яким Божинов във Видин, едва 18 годишен, е издал книга „Хора без покрив: разкази“.
Едва ли някой в Белоградчик е виждал тази книга. Тук тя ще бъде показана за първи път. В днешното издание на Листа ще имате възможност да прочетете първият разказ от тази книга – „Буря“.
============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Преди 80 – 100 години: военната музика свири в беседката – гражданите на Белоградчик празнуват. Вляво до импозантната сграда на театъра е грохналата стара къща на полицейското управление.Забележителна снимка: на кой сегашен национален празник ще има толкова хора на площада. А Белоградчик е малък град: към 31 декември 1926 г. населението на града е 2402 жители (2188 българи, 130 турци и 184 цигани)
On courtesy of полк. Георги Светославов Димитров
24 май в Белоградчик преди 115 години
Учениците украсяват училището и портретите на нашите възрожденци с венци от бръшлян и божур – бръшлянът е от дворовете, за божур ходят на Венеца
=========================
Sofia, 24 May 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)