ЛЕКАРИ НА БЕЛОГРАДЧИК: Д-Р ВАСИЛ ИВАНОВ

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 312 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

===================================

No. 3429, Monday, 16 May 2016

===================================

The meteogram: Belogradchik

Петър Ръсовски (1931-2014)

ЛЕКАРИ НА БЕЛОГРАДЧИК: Д-Р ВАСИЛ ИВАНОВ

Автор на днешното съобщение в Листа е г. проф. дмн Веселин Борисов. Той е представил и снимката на д-р Иванов.

Д-р Васил Иванов (1878 – убит 20 април 1925), известен български лекар интернист, физиотерапевт и ренгенолог.

Роден е в с. Ружинци, Белоградчишко, учи гимназия в Лом и Видин. Завършва медицина в Берлин през 1903 г., след което работи като участъков лекар в с.Арчар и околийски лекар в Белоградчик (до 1910 г.) и началник на водолечебното отделение в Софийските минерални бани. През войните е полкови лекар, а по-късно е началник на ренгеновото отделение на Александровска болница. Има частен лекарски кабинет на ул.Екзарх Йосиф 67.

Д-р Васил Иванов е първият български лекар, спечелил конкурс през 1910 г. за специализация по физиотерапия и ренгенология в Германия. Притежава първия частен ренгенов апарат у нас (малко преди него в държавната Александровска болница проф. В. Моллов разкрива първият рентгенов кабинет в България).

Комуникативен, ерудиран и високо квалифициран лекар, д-р Васил Иванов става популярен у нас, многократно специализира в Германия и е добре посрещан от немските професори, които го поканват да остане на работа в Германия, но той винаги се връща в България. Овладява модерните за времето си лечебни методи, проявява подчертани научни интереси. Счита се, че той полага основите на физикалната терапия в България. Според наши историци на медицината, при откриването на Медицинския факултет на Софийския университет в София през 1918 г. е имало реални перспективи д-р Васил Иванов да бъде назначен там като професор, но това не става, поради неговите явни политически изяви връзки с тогавашната опозиция.

Д-р Васил Иванов един от първите членове на БРСДП (тесни социалисти) (още в студентски години). Имал е много близки приятелски контакти с Димитър Благоев (1856-1924), Георги Кирков (1867-1919), Тодор Луканов (1974-1946), Васил Коларов (1877-1950). Многократно е лекувал партийния трибун Георги Кирков. В частния му кабинет на ул. Екзарх Йосиф 67 лидерите на тази партия често провеждали свои заседания. По време на Транспортната стачка 1919 г. в дома му се укрива Георги Димитров (1882-1949).

Д-р Васил Иванов е бил активна обществено ангажирана личност. Получил широка политическа култура още като студент в Германия, той е активен сътрудник на синдикални и леви партийни издания в България и по-специално на сп. „Ново Време”, редактирано от Д. Благоев – Дядото, който е и авторитетен литературен критик (а преди войните е бил учител и директор на гимназията във Видин). Публикува редица статии по остри обществено-политически и здравно-организационни проблеми под псевдомим Бомбастус.

Д-р В. Иванов заедно с д-р Нено Цървуланов (1876- убит 1925) основават синдикална организация „Комунистически съюз на медико-санитарните работници”, който се полза с протекцията на тогавашния председател на Българския лекарски съюз д-р Рачо Ангелов (1873-1956) (по-късно той е първия здравен министър в България от 1944 до 1947 г.).

След Деветоюнския трагичен фашистки преврат 1923 г. д-р Васил Иванов е арестуван и скоро освободен. След атентата в църквата «Св. Неделя» през 1925 г. той е извикан в полицията „за справка”, инквизиран и убит от палачите на Цанков около 20 април 1925 г. Неговото име се нарежда всред първите имена на интелектуалци в кървавия списък на „безследно изчезналите”.

Един детайл след смъртта на д-р Васил Иванов. До съпругата му стига мълвата, че той е жив и очаква тя да му изпрати пари, за да замине тайно в чужбина. Един мошеник Господин Пенев, корумпиран тип, телохранител на външния министър, предлага на съпругата му „да спаси доктора”. Тя продава ренгеновия апарат на мъжа си и предава значителна сума лично на мошеника. Той безцеремонно я изиграва и по-късно прави опит да я ликвидира.

Д-р Васил Иванов е една от най-ярките личности, родени в нашия край. Неговото име трябва да бъде отърсено от праха на забравата и да се нареди сред най-достойните имена на интелекуалци с Белоградчишки корени.

Проф. Веселин Борисов

================================

Бележка на модератора: На 16 април 1925 г. е извършен най-големия терористичен акт в Европа – организиран е от Военната организация на Българската комунистическа партия. Повод е опелото на генерал Константин Георгиев, убит от комунисти на 14 април – очаквало се е в Катедралния храм да се събере военния и политическия елит на България начело с Цар Борис III (царят, обаче, по това време е бил на погребението на проф. Делчо Илчев, от Царския ентомологичен институт, убит от анархокомунисти в атентат в Арабоконашкия проход). При успех във възникналия хаос очакването е да се отвори път за нова революция и установяване на съветска власт. Повечето от изявените тесни социалисти – Димитър Благоев и много други, са били против Септемврийското въстание (дело на Георги Димитров и Васил Коларов) и изобщо са били против терористичните методи на борба.

След атентата в „Св. Неделя“ в България се установява „бял“ терор като реакция на „червения“ терор. Приет е и Закона за защита на държавата (януари 1924 г.). В цялата страна са арестувани много хора, за които се е знаело, че са комунисти. Някои от арестуваните са съдени и някои от от тях са оправдани, но въпреки това са били убити от безотговорни лица. Много други по време на арестуването или следствието са били убити без съд и присъда. Имената на тези хора могат да се видят в „Държавен вестник“, обявени там като „безследно изчезнали“. Вече писахме, че списъците на навинно загиналите в белия терор, редовно са били публикувани във вестника на белоградчишкия писател Георги Савчев „Бран“ (1931-1933 гг.). Преките атентатори – Коев, Фридман и Задгорски, са осъдени на смърт и обесени. Много други – организатори и подбудители, също са осъдени на дълги години затвор. Много от тях по-късно са амнистирани и освободени. Например, за причастност към атентата известната комунистическа функционерка Цола Драгойчева (1898-1993) е осъдена на смърт. Но в затвора тя е родила и смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. През 1932 г. Цола Драгойчева е амнистирана и освободена.

Цола Драгойчева

Случилото се през 1925 г. е голяма трагедия за България, последиците от която тежат и в наши дни. Д-р Васил Иванов е между многото невинни жертви в тези злощастни събития.

Познавам от първа ръка подобен трагичен случай: Милан Василев, известен свищовски адвокат и деец на БРСДП (т.с.) е противник на теростичните действия на Партията. След атентата в „Св. Неделя“ той е бил арестуван. В следствения затвор офицери хвърлили бомба и той е бил ранен. Съдът не е намерил вина и оправдал Милан Василев. Но в болницата, където той е лекувал раната си след атентата с бомбата, една нощ влязал офицер и го застрелял. Този офицер по-късно е между офицерите, осъществили преврата на 9 септември 1944 г.; за това е станал генерал-майор и Началник – шаб на войската във войната против германците. След войната, обаче, неговите провинения от 1925 г. са станали известни, съден е в процеса на ген. Вълков, осъден на смърт и екзекутиран.