БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 309 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

=================================

No. 3390, Thursday, 14 April 2016

==================================

ЛЕГЕНДАТА ЗА С. РЕПЛЯНА, БЕЛОГРАДЧИШКО

Сюжетно легендата за с. Репляна е идентична с легендата за с. Калугер, въпреки че двете белоградчишки села са отдалечени едно от друго на около 25 км. И в двете села има възвишение „Градище“, където някога е имало крепост. И на двете места в близост е имало манастир. И на двете места са водени люти битки. Разликите са в някои детайли – в легентата за с. Калугер по разказа на Киро Панов (1898 г.) зашитниците на крепостта са българи, а нападателите – турци; в легендата за с. Репляна не е съвсем ясно кои са защитниците на крепостта, в която се е криело местното българско население, а нападателите са „латините“ – кръстоносците.

Ето „Реплянската“ легенда:

[Н]а тепето на един от трите върха и сега личат останки от старо укрепление. Местността носи името „Градище“. В центъра на същото има издълбана яма – водохранилище. Тук водата е докарвана чрез скачени съдове по глинени тръби чак от изворите от самата Стара планина. Следите от водопроводния канал още личат. Недалеч от това „Градище“ се намира единият от поменатите манастири – „Св. Архангел Михаил“. И там има голяма яма – водохранилище. Тия два манастира и това укрепление „Градището“ непременно са имали връзки помежду си. Преданието продължава. При нашествието на латините, респективно кръстоносците, обитателите на околните селища били събирани на сигурно място в крепостта. Латините я обсадили и държали под напрежение дълго време. Било горещо лято. Латините със своята конница напирали всеки ден, но напразно. Хора и коне били изтощени до крайност.Жажда голяма. Нужна е вода – но къде в оня южен склон от нажежен варовик. Конете копаят с крака и изведнъж пробиват тръбите на водопровода.  Превземането на крепостта е сигурно. Притокът на вода във водохранилището на „градището“ спира. Обитателите разбират безизходното си положение и измислят хитрина. Времето било ветровито. Нагласили гайди и тъпани на вятъра. Чувала се музика. Обсадителите вече били спокойни и вече не бързали. Обсадените сега се веселят, но гибелта им утре и сигурна. Успокоени от тая мисъл, обсадителите отслабили бдителността, а обсадените ковали конете с обратно направление на подковите и тихомълком през нощта се оттеглили на запад в непристъпните усои, обрасли с вековни гори. Чакали латините. Музиката не спирала. Те отново се активизирали. При последния пристъп намират вратата на крепостта отворена, гайдите и тъпаните набити на високи колове свирят от вятъра, а дирята от конете показвала вместо излизане, влизане в крепостта. Разбрали, че са измамени, латините се втурват в близките манастири. Палят и ограбват всичко. (Една мраморна колонка доскоро се търкаляше пред главната врата на църквата в с. Реплана, очуквана от боледуващи, взимали парченца от същата за цер – останка от манастира „Св. Архангел Михаил“). Така завършила епопеята на местното население през онова време, когато латините вместо да идат да освобождават Божия гроб, се ширели из Балканския полуостров като в своя земя.

Този текст е взет от скорошна книга на Асен Димитров Маричев (1913-2000), ставрофорен иконом. Ето семейна снимка на автора.

Свещеник Асен Маричев е от с. Репляна, Белоградчишко. Той е учил в Търговище и Чупрене, след което е продължил гимназиалното си образование в Белоградчик. В обяснителния текст към книгата Асен Маричев посочва, че сведенията за далечното минало на Репляна, вклзчително и горната легенда, са получени от стария учител Анто Цветков Мутин още през 1935 г. Според Анто Мутин селото съществува в настоящия си вид от 1776 г.  Името на Анто Мутин се споменава и в „Експедиция в Северозападна България 1956“, БАН, 1958 г. Нямам (засега) снимка на стария учител и познавач на историята на Репляна Анто Мутин, но мога да покажа снимка, направена през зимата на 1973 г. (от мене), на неговия син Михаил Антов Мутин – вуйчо Мишо, мъж на тетка Дечка (Младенка), учила в Белоградчик и Лом, дългогодишна учителка в с. Репляна.

На снимката: Януари 1973 г.: Вълчо Тошев (зет), Михаил Мутин (зет), Любка Тошева (дъщеря) и Софка Цанкова (дъщеря) на лозето на Матей Игнатов (4 август 1885 г., Белоградчик – 12 май 1957 г., Белоградчик) в м. Кръстопът до с. Протопопинци. Наследниците на този имот на дядо ми са се събрали, за да решат съдбата на къщата – бе излязал закон, който не разрешаваше на семействата да имат втори вилен имот. Освен това къщата бе станала обект на поругаване и разграбване от безотговорни лица – близкото село (1 км) бе останало без работна ръка и идваха бригади от трактористити, които оставяха машините си на двора и палеха огън там (навярно тези хора разбиваха къщата, за да вземат това, от което имаха нужда).

=========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

На вилата в м. Извос, 1973 г.
Кучето Буби и Трабанта на Бояна Стефанова (струва ми се, че в тези години тя, единствена между жените на Белоградчик, шофираше кола© A. Haralambiev

Общобългарски конгрес на юнаците, 31 август 1931 г.

===============================

Sofia, 14 April 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)