БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 304 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

===============================

No. 3316, Monday, 8 February 2016

===============================

СВОБОДНИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Балканският близкоиточен институт в София е по-добре познат на част от българската публика като Свободен университет за политически и стопански науки. Има хора и от Белоградчик, които са завършили Свободния университет. Университетът е основан  от руски професори – белоемигранти. Предложението за откриване на училището, заедно с плановете за неговото устройство са представени от проф. Петр Михайлович Богаевский (1866-1929), който е бил ректор на Близкоизточния институт в Киев, разпуснат след успеха на болшевиките в Южна Русия. Богаевский е и етнограф и към есента на 1920 г. е професор на международно право в Софийския университет. В новооткритото частно висше училище, чийто директор е станал проф. Богоевский, са участвали като преподаватели редица изявени икономисти и юристи от Софийския университет, а по-късно за дълго време ректор на Свободния университет е бил проф. Стефан Бобчев (1853-1940). Проф. Бобчев е бил председател на Славянското дружество в България (Белоградчишкият клон на дружеството бе представен неотдавна), което съшо има заслуга за създаването на Свободния университет. Проф. Бобчев има разностранна научна и обществена дейност – от редовен член на Българската академия на науките и редовен професор по история на правото и църковно право в Софийския университет до Министър на народното просвещение и пълномощен министър в Русия.

П. М. Богаевский

Проф. С. С. Бобчев

В петъчното издание на Листа показах студентската книжка и дипломата за завършено висше образование в Свободния университет на нашия съгражданин Тошо Миков Стригачев (1894-1974), запазена от неговия син доц. дфн Атанас Стригачев. Тази студентска книжка ни предоставя уникалната възможност да видим какви предмети са се изучавали в Свободния университет, кои са били преподавателите, как са се провеждали изпитите, изобщо как е функционирало това висше училище.

Нека да разгледаме внимателно тази студентска книжка. Не можем да не изпитаме удивление от учебната програма на училището: Българска търговска кореспонденция, Финансова наука, Политическа икономия, Счетоводство, Търговско смятане, Търговско знание, Стокознание, Обща теория на правото, Етнография, История на стопанския строй, Немски език, Руски език, Френски език, Съдебно право, Гражданско право, Статистика, Административно право, Търговска история, Стопанска география, География, Търговско и морско предмети, Учение за балансите, Френска търговска кореспонденция, Облигационно право, Митническа политика, Банково счетоводство, Кооперативно дело, Пари, банки, борси, Банково счетоводство –  тази учебна програма е атестат за високо качество на подготвяните специалисти за обществения сектор на Царство България. Между титулярите на курсове има много познати имена на прочути български стопановеди, икономисти и юристи – проф. Петко Стоянов (1879-1973), проф. Димитър Мишайков (1883-1945), проф. Стоян Романски (1882-1959), проф. Иван Кинкель (1883-1945), проф. Стефан Баламезов (1883-1960), проф. Атанас Иширков (1868-1937), проф. Петър Абрашев (1866-1930), проф. Любен Диков (1895-1973). Любопитен детайл- преподавател по френски език на Стригачев е бил Христо Увалиев (1876-1937) – баща на добре познатия интелектуалец и общественик Петър Увалиев (1915-1998).

Сегашният Университет за национално и световно стопанство (УНСС), преди Висш икономически институт „Карл Маркс“, има претенцията, че „води началото си от Свободния университет за политически и стопански науки“. Това разбира се не е вярно – не може да има генетична връзка между едно частно висше училище, създадено от белоемигранти, и едно държавно училище, създадено в началото на 1952 г., в което базисните учебни предмети са „политическа икономия на социализма“ и „политическа икономия на капитализма“. През 1938 г. Свободният университет е закрит от Министерството на народното просвещение (тогава министър е проф. Георги Манев, теоретична физика) и е създадено Държавното висше училище за стопански и административни науки. Тогава изградената от Свободния университет сграда на ул. „Раковски“ № 94 е била удържавена. И новото държавно училище няма дълъг живот – през 1947 г. то е било преобразувано във Факултет по стопански и административни науки към Софийския униветситет. И този факултет няма дълъг живот. В Бългатия към края на четиридисетте години се въвежда съветския образователно-научен модел, чийто главен белег е разделянето на науката от образованието. От университета са откъснати негови факултети, за да се създадат отделни институти за подготовка на специалисти по различните отрасли на народното стопанство, а научната дейност се насочва към създаващите се научни институти към Българската академия на науките. За да се унижи и обезкърви  напълно Софийския университет е прието решение на Комитета за наука, изкуство и култура, КНИК (председател: Вълко Червенков) за преобразуването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ във Висш педагогически институт „Димитър Благоев“, отреждайки му редова позизия сред новите висши училища в България – Висшият машино-електротехнически институт „Владимир Илич Ленин“, Медицинската академия „Вълко Червенков“, Виспият селскостопански институт „Васил Коларов“, Висшият институт за физическа култура „Георги Димитров“ и т.н. За щастие това решение на КНИК за Университета е срещнало солидна съпротива и с аргумента, че и в СССР има два университета – Московски държавен университет и Ленинградски държавен университет, нашият университет се появи с ново име – Софийски държавен университет, СДУ. В наши дни Софийският университет възстанови някои от старите си факултети – Богословски, Стопански, Медицински и частично – Фармацевтичния чрез специалността „Фармация“, аташирана  към преобраувания за целта Химически факултет във Факултет по химия и фармация.

=============================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

ген. Иван Димитров (1925-2015), от с. Костичовци, Белоградчишко, в Белоградчик – в Околийския комитет на РМС и после в Околийския комитет на РП (к) [името на комунистическата партия преди Петия конгрес]
В София – заместник-министър на Министерството на вътрешните работи, отговорник по възродителния процес, директор на Народната милиция
образование: признато средно, курсове в ДС (България) и КГБ (СССР)

Бележка: Нашият Лист има страница във ФБ с 1915 членове. Под тази снимка (ген. Иван Димитров е починал в София на 23 май 2015 г.) един от тях е написал: ” И КАЗВАШЕ БИЕЙКИ ПО БЮРОТО СИ-Я ТЕ ТУК НА ТОВА БЮРО СЪМ СПАЛ ДОКАТО ПРАВИХМЕ ТОВА МИНИСТЕРСТВО-ЗНАЧИ Е БИЛ И СТРОИТЕЛ -А ИНАЧЕ СЛЕД НЕГО ПОЛОВИНАТА ОКРЪГ СТАНАА СОФЯНЦИ У МВР”.

1964 г. Зарезан в Градската земеделска дружба (БЗНС); гост Борис Живков, секретар на Градския комитет на БКП

======================

Sofia, 8 February 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)