БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 306 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==================================

No. 3333, Tuesday, 23 February 2016

===================================

ОСВЕЩАВАНЕ НА ЗНАМЕНА В БЕЛОГРАДЧИК (24 ОКТОМВРИ 1937 Г.)

Било е 24 октомври 1937 г., неделя. Граждани и селяни от цялата околия са участвали в една тържествена церемония с участието на свещеници – освещаване на знамената на селските земеделски задруги. По-долу можете да прочетете словото, произнесено от околийския агроном  Георги Попов. Ако днес попитате какво са тези земеделски задруги и къде са техните знамена, отговор няма да получите. Затова текстът на Георги Попов наистина заслужава внимание.

Георги Попов (1904-1968)

Има няколко акцента в речта на Георги Попов, които се забелязват лесно. Най-напред е очевидно, че държавата в тези години е разбрала необходимостта от специална грижа за модернизиране на българското земеделие, за да се направи селския труд спорен и успешен. Затова са създадени земеделските задруги. Любопитно е, че и в този текст се посочва колко пагубно е, когато някой загърби селската култура, отчужди се от селския труд и отиде в града. Тъй като в тези времена, това са единични случаи, погромът е личен и трагедията е за семействотото на потърпевшия. Десет години по-късно този процес ще получи масов характер – в продължение на десетина-петнадесет години 3,5 млн селяни ще напуснат селата си и ще се насочат към градовете – както показват изследванията, главно в СССР (А. Ю. Бородай), адаптирането към градската култура ше бъде труден процес, връх ще вземат процесите на деморализация и ще се формират химерните обществени групи. Така масовата миграция, последвала тоталната колективизация на земята, вече не е лична и семейна трагедия, а се превръща в обществена заплаха с дълготрайни и далеч отиващи последствия.

На 29 юли 2013 г. в нашия Лист бе публикуван текст, написан от нашия съгражданин Иван Дуйчев (след години – акад Иван Дуйчев) във времето, когато е бил млад учител в с. Мраморен, Врачанско: „Учителствуването ми тук премина добре с деца и селяни, но, за жалост, трябваше да претърпя доста разочарования от „културата“ на нашия народ,“. През тридесетте години и по този проблем има напредък. Ниската образованост и култура на селяните ги прави невъзприемчиви  за нови идеи и инициативи – такива хора са лесна плячка на политическата партизанщина. Главен лост за повдигане на културата на населението е учителството, което в тези години наистина е изпълнило своя дълг като е използвало изконните български обществени институции – училището и читалището. Затова в тези години усилието е – училище и читалище във всяко село. Ще завършим с преглед на състоянието на читалищното дело в Белоградчишката околия през 1937 г.

============================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Йосиф Кенерлиджи (1879, Лондон – 1964, Белоградчик)

 

======================

Sofia, 23 February 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)