НЕДЕЛНА МОЗАЙКА

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 306 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

========================================

No. 3331, Sunday, 21 February 2016

=========================================

The meteogram: Belogradchik

НЕДЕЛНА МОЗАЙКА

БЕЛОГРАДЧИК В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО

Мечката – Белоградчик
Оригинал: Margaritta Paul, Germany, 1969
Плагиат: прерисувана от В. Стоянов и подписана като оригинал, 2002 г. (продава се за 40 лв)

============================================

ПИСАТЕЛИТЕ НА БЕЛОГРАДЧИК

Откъс от книгата на Георги Попов “Въстанието Лето 1850” (1997 г.)

Георги Попов (1904-1968)

========================================

БЕЛОГРАДЧИК В ПОЕЗИЯТА

Откъс от поемата “Живко и Невена” (1916 г.) от Манол Гочев, поручик в 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик, командир на 4-а рота на полка

Цялата поема може да прочетете тук:

http://venets.org/getfile.php?id=83

============================================

НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ БЕЛОГРАДЧИШКО

===========================================

КАКВА МУЗИКА СЕ СЛУШАШЕ В БЕЛОГРАДЧИК ОТ ДЕЦА И МЛАДЕЖИ ПРЕЗ ПЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК

Ето два примера:

Телевизия нямаше, но всеки ден слушахме музика по радиото. Имах приятел – комшийско дете – Диди (Илия Светославов Тепавичаров), внук на Илия бръснаря и Ценка Марийкина. По радио София имаше половин часово предаване “Радиореклами”, прекъсвани с хубави парчета – то беше в 15:30 ч. А в 17:30 ч. слушахме рекламите по Радио Белград. А късно вечер при Диди на техния “Филипс” или на нашия “Телефункен” слушахме радио Люксембург. Филипсът бе на вуйчото на Диди, известен в града като Буш – наричаха така Стоян Илиев, защото имаше славата добър математик. “Телефункенът” бе на дядо ми Матей Игнатов, купен от магазина на Славчо Иванов през 1940 г.

Ето го Телефункена (сега е в кабинета ми в Химическия факултет). А ето и по-късна снимка на Диди:

Илия Светославов Тепавичаров (1941-1993).
На гърба на снимката надпис: “За спомен на най-добрия ми приятел Боби от Диди, 1961 г.”
Диди беше син на капитан Тепавичаров от 2/3 пехотна дружина в Белоградчик, за което бе преследван; внук на Илия бръснаря и баба Ценка Марийкина. Като деца всеки ден се катерехме по скалите (той ходеше винаги бос). Сестра му Капка бе моя съученичка. Индианското име на Диди бе “Синият Дик”, аз бях “Жълтата пантера”

==========================================

НОВА КНИЖКА НА НАУЧНО СПИСАНИЕ