БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 304 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
НЕДЕЛНА МОЗАЙКА
ПРАИСТОРИЧЕСКО ИЗКУСТВО ОТ БЕЛОГРАДЧИК
Белоградчишката Венера – около 26 ооо гпдини пр. Хр., късен палеолит, от кост на бизон (снимка: А. Гуадели)
Посочените артефакти са намерени във френско-българското проучване на пещерата Сухи печ на Венеца (Белоградчишката столова планина). Пещерата в ново време стана известна като Козарника, защото от ТКЗС е използвана за пладнуване на животни.
=====================================
БЕЛОГРАДЧИК В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО
Детски рисунки от пленер на художници и деца в подкрепа на черквата “Св. Георги” в старото село Орешец в полите на Венеца
Александра Николова
Юлиана Савова
Юлиана Савова
Юлиана Савова
Александра Славчева
Ванеса Велкова
Отец Рафаил, Георги Терзиев (художник) и децата
=================================
БЕЛОГРАДЧИК В ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО
Откъс от повестта “Мъченик” (1870 г.) от Любен Каравелов. Тази повест се представя в Подлистник към съботното издание на Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист.
Любен Каравелов (1834-1879)
======================================
БЕЛОГРАДЧИК В ПОЕЗИЯТА
===========================================
БЕЛОГРАДЧИК В ПОПУЛЯРНАТА ЛИТЕРАТУРА
От последното издание на BBC Знание (изпраща проф. Златозар Боев):
=================================
СУВЕНИРИ ОТ БЕЛОГРАДЧИК
========================================
НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ БЕЛОГРАДЧИШКО
==========================================
НАРОДЕН БИТ
Откъси от текстове на Димитър Маринов от 1901 г.
=====================================
КАКВА МУЗИКА СЕ СЛУШАШЕ В БЕЛОГРАДЧИК ОТ ДЕЦА И МЛАДЕЖИ ПРЕЗ ПЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК
Тук са дадени два примера:
Телевизия нямаше, но всеки ден слушахме музика по радиото. Имах приятел – комшийско дете – Диди (Илия Светославов Тепавичаров), внук на Илия бръснаря и Ценка Марийкина. По радио София имаше половин часово предаване “Радиореклами”, прекъсвани с хубави парчета – то беше в 15:30 ч. А в 17:30 ч. слушахме рекламите по Радио Белград. А късно вечер при Диди на техния “Филипс” слушахме радио Люксембург. Апаратът бе на вуйчото на Диди, известен в града като Буш – наричаха така Стоян Илиев, защото имаше славата добър математик. Ето скалата на този радиоапарат:
====================================
ВЕСТИ ОТ МИНАЛОТО
1948 г. – все още пътуваше “мазният влак” – от богатия Северозапад до гладната София.
====================================
Sofia, 7 February 2016 Compiled by B.V. Toshev (Belogradchik Daily)