БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 302 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
===============================
No. 3288, Monday, 18 January 2016
================================
СРЪБСКИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БЕЛОГРАДЧИШКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1850 Г.
Знае се, че след жестокото потушаване на Белоградчишкото въстание от лятото на 1850 г. една българска депутация с Иван Кулин и други е заминала за Цариград за среща със султана. За резултатите от тази среща съобщава в броя си (№ 134) в-к „Србске новине“, 2 декември 1850 г.:
Превод: И тези българи от Видинския пашалък, които са били в Цариград, са се върнало обратно. В този пашалък е четен царски ферман в манастира „Св. Архангел“ и в Белоградчик, както и във всички манастири и църкви. Един от народните пратеници, който е бил в Цариград, е казал на свой братовчед, че царят ги е посрещнал много хубаво, дарил ги е с всякакви дрехи и им обещал, че ще изпрати един царски човек в Никопол, който да управлява българския народ, споразумявайки се с общинските старейшини. Царят потвърдил някой си Петко за баш-кнез, който да може да ходи по селата и да освобождава и утешава народа. С Петко ще ходят 12 низами и където видят турчин без тескере, ще го арестуват, оковат във вериги и така окован ще го пращат във Видин (За истинността на тази вест не можем да гарантираме, макар и да желаем тя да се потвърди).
В тази дописка очевидно става дума за Петко Маринов, кнез на с. Грамада, един от водачите на Белоградчишкото въстание, по-късно баш-кнез на Адлие (гр. Кула). Отец Серафим от Раковишкия манастир за тези събития е записал следното (предадено от Змей Горянин в „Кнез Иван Кулин“):
Всъщност първата дописка за Белоградчишкото въстание се появява във в-к „Србске новине“ още на 6 юни 1850 г. Навярно това е първото публично писмено съобщение за това какво се случва около Белоградчик (Србске новине, бр. 65, 6 юни 1850 г.):
Превод: „Тъжни вести дойдоха до нас от България. В окръжията – Видинско, Белоградчишко и Берковско, на 29 май е избухнало въстание. Съобщено ни е, че за щастие тази буна не насочена против царската власт, а срешу своеволията на някои низши властници, както призна и Зия паша, Видинският управител. Това идва от един от тези низши властници, който от разбонтувалите се краища е избягал във Видин, говорейки че „българският народ е добър и мирен и никога не би му минало през ума да се буни, ако не са тези золуми“. До каква степен тази нещастна буна е достигнала, не ни е известно; чуваме само, че на Спасов ден въстаналият народ е тръгнал за Белоградчик, но какво се е случило после, не знаеме нищо. Надяваме се, а го и желаем, тази нещастна случка бързо да свърши и българите по законен път да се върнат, търсейки мирно облекчаване на своето непосилно състояние. Това ще се случи, защото царската милост е неизчерпаема като е показала, че ще се радва да види своя народ в щастие и благосъстояние.“
============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Реставрираната къща на Цоло Тодоров, баш кнез на Белоградчик, в с. Толовица, Белоградчишко (снимка 2009 г.)
В Белоградчик е имало три джамии. Тази в от 1751 год.
=========================
Sofia, 18 January 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)