БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 302 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
=======================================
No. 3277, Sunday, 10 January 2016
=======================================
Календарът (руски) е валиден и през 2016 г. (с изключение на празничните дни, показани в черно)
ПОЩА
Уважаеми проф. Тошев,
след толкова сърдечни поздрави и пожелания за теб, позволи ми и аз да добавя няколко думи!
Бъди ни все така жизнен, одухотворен всеотдаен, уникален, безкористен патриот!
Бъди и през 2016 г. нашият обединителен притегателен център. С теб преживяваме Белоградчик като център на Вселената. А ти ни показваш, че и самият Белоградчик е една Вселена – богата история, уникална природа, таланти, сърдечни хора – всичко това центрирано в един малък бял градец, който, със своите грандиозни многообразни богатства, стои по-високо от много други по-големи селища и региони…
Радвай се и през тази година на обичта на всички Белоградчиишки патриоти-мечтатели! Ти спечели най-голямото богатство – обич и признателност!
Очарователна е зимната приказка прикътала родния ни град!
Като ученик се занимавах с фотография. Беше зима и бях излязъл на разходка. Снимах с фотоапарата. Когато Льонката отпечата снимките ми много ме похвали за пейзажите. Имаше на една от тях на едър план клонче с изсъхнали листа. Това за него беше нещо като откритие. А всъщност, каквото е попаднало в кадъра, това е излязло…
Един път бях на гости на Сашо Харалампиев на неговия артистичен таван.
Там съм водил и проф. Ваньо Митев. Сашо се обади на Бебо и той дойде да се запознаят.
Имате ли списъците на осъдените от това злокобно време?
Един път с Моньо се разхождахме из панаира и минахме покрай тоалетните зад скалата. Той каза, че е кощунство на това място, където са “предали Богу дух” българи да стои тази гавра с паметта им. Трябвало да има поне паметен знак за това, което се е случило там.
Аз се опитах в книгата “Нещото от което боли” да открия и част от тази тема.
Отдавна е минало времето да се потулва историята, която е била в нашия град. Всеки миг от нея трябва да намери своето място, а не както до сега.
Валентин Качев [поет, член на два Съюза на писателите – на Русия и на България]
