БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 302 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
========================================
No. 3271, Tuesday, 5 January 2016
========================================
НАРОДНИЯТ СЪД В БЕЛОГРАДЧИК (1945 Г.)
Тук е възпроизведен машинописен текст от д-р Асен Алексиев Попов, ветеринарен лекар в Белоградчик, изпратен ми от неговия внук Асен Петков. Това е трето свидетелство за Народния съд в Белоградчик – първото е разказ на родителите ми Любка и Вълчо Тошеви, които на път за Мъркашница през Панаирището, са минали близо до мястото на екзекуцията на осъдените и видели голямо кърваво петно, покрито с пясък; те знаеха и името на белоградчишкия лекар, който служебно е присъствал на екзекуцията. Второто свидетелство е на Александър Хараламбиев в една устна история, вече публикувана във „Венец“ (Vol. 5, No. 3, 2014, pp. 280-311): “Деветнадесет души от обвинаемите бяха осъдени на смърт и екзекутирани през една тъмна нош в м. „Панаирището“ в подножието на Кучешкия камък. Говореше се, че телата на избитите били превозени с боклукчийската каруца на Саво и са погребани вън от гробищата, в горния им край. Няколко дни след това с моя приятел и съученик Наско Стригачев отидохме на мястото на екзекуцията. Картината беше ужасяваща. По земята имаше огромни черни петна от засъхнала кръв и тези петна ги ядяха хиляди мравки. Ние, потомците, би трябвало да поставим на това място скромен паметник, но и днес никой не смее да повдигне тази инициатива.”
[П]рез 1945 г. започнаха приготовленията за съдене виновните за въвличане на страната във войната в лагера на германците, за политически престъпления, за избиване на партизани и други прогресивни лица, така и военни, от ранга на министри и генерали, до обикновени служители и войници. Както в София, така и в окръжните и околийските градове , бяха назначени съставите на Народните съдилища от съдии, прокурори – обвинители, адвокати.
В София тези съдилища продължиха дейността си и през петдесетте години, когато биваха призовани да отговарят за делата си разни министри и военни от разни партии, народни представители и други лица, превишили правата си в своята дейност, както и висши или обикновени магистрати на миналите власти. Всички те в болшинството си бяха намирани за виновни и осъждани на смърт. На смърт бяха осъдени и бившите регенти, назначени за такива след смъртта на Борис III през 1943 год., между които и брат му Кирил.
Същата участ постигна с някои малки изключения и министрите от последните кабинети. Обвиняемите имаха адвокати защитници, които предвид на сложните проблеми и тежки престъпления на доверителите си, трудно успяваха в мисията си.
През пролетта на 1945 год. бе учреден Народен съд в гр. Белоградчик от прогресивни адвокати в града, но председателят на съда и народните обвинители бяха от гр. Видин. Съдът започна заседанията си в бившата казарма, която се намираше на мястото на построената понастоящем сграда на Балкантурист. Привлечени бяха да отговарят не малък брой лица от околията, обвинени в превишаване правата си като служители от полицията, офицери и подофицери от 15-и пехотен Ломски полк, между които и командирът на полка полковник Иван Атанасов Кехайов. Заседанията започнаха при необикновен интерес, големият салон се пълнеше с публика от сутрин до вечер най-вече с близките на подсъдимите, които бяха загрижени за тяхната съдба.
Столарското училище през 1943 г. – в тази сграда в центъра на града е заседавал Народния съд
Самите обвиняеми се докарваха в съдебната зала под усилена охрана от милицията, където бяха затворени. Съд като съд, обвинителите обвиняваха, адвокатите защитаваха, даваше се думата и на обвиняемите и най-накрая съдът произнасяше присъдата. Доста от обвиняемите бяха осъдени на смърт.
Командирът на полка, полковник Кехайов, се отърва леко. Войници и офицери се явиха и свидетестваха за неговите полководчески качества и че е спасил полка от германски плен. Той излежа присъдата си във Видинския затвор, бе помилван и си отиде. В тези трагични и напрегнати дни се случи и един друг епизод. Подофицерът Цулин от с. Стакевци бе обвинен, че като такъв в Ловната рота под командването на поручик Ташев, е вършил побоища над ятаци на партизаните от Фердинандска околия. Така няколко души от едно село го обвинили, че същият подофицер ги е затворил в една свинска кочина и вътре с тояга дълга 3 метра ги е бил. Подофицерът, млад и умен, веднага съобразява и когато му дават думата заявява, че, ако в казаното село, или което и да е друго, се намери поне една свинска кочина, която може да събере не само няколко души, но и той в нея да се развърти с триметрова тояга, то той е съгласен на най-строга присъда. Съдът също съобразява, че това е невъзможно, че има клевета и преувеличение и му налага минимално наказание. А че подофицерът беше буен и побойник, в това нямаше съмнение в тези, които го познаваха. Един младши офицер, също от 15-и полк, бе обвинен, че е действал из Фердинандските села и е взел участие в паленето на партизански къщи. Тук, обаче, се явява младо момиче, което спасява офицера като свидетелства, че, когато къщата им била запалена, същият офицер ѝ помага като малко дете да бъде укрита и дадена на други роднини. Ето и този млад подсъдим, който без съмнение е взел участие в паленето на партзански къщи, но поради спасението на едно дете, също е освободен. Колко малко е било потребно, за да бъде един обвиняем помилван. От Народния съд бе осъден на няколко години затвор и Комисаря по продоволствието в гр. Белоградчик през 1942-1943 год. Тончо Мечкарски, ляв земеделец, към 60 годишен, родом от едно Белослатинско село. В Белоградчик някак се се сдружих с него и често ходихме по селата и на сватбата на съученика ми Васил Еленков Попов от с. Боровица, където случайно бяхме късно вечерта и той напсува в лицата двамата немски подофицери, които бяха по поддържането на телефонните линии. Добре, че не знаеха дума български, а бяха доста пияни, иначе разстрелът ни беше неизбежен. Та този комисар по продоволствието Тончо Мечкарски също беше осъден на няколко години затвор и то главно, поради клеветите на един учител и на началника на пощата в гр. Белоградчил, че Тончо Мечкарски като комисар давал да купят разни жени някакви стоки и дрехи, а нa техните жени не дал да купят и чорапи.
Ясно, в някои случаи клеветата и стремежа за лично отмъщение, вършеха работа в такива времена.
Един възрастен фелдфебел от едно съседно село бе осъден на смърт, защото през време на въстанието през 1923 год., взел участие в обесването на Червения поп на един телеграфен стълб. При изкарването на осъдените неговият син загуби самообладание, хвана се за едно близко дърво да се бие за баща си, но бе хванат и обезвреден.
Разпитът на свидетелите, защитата на адвокатите, обвиненията на прокурора, последната дума на подсъдимите приключиха и настана денят на присъдите. Салонът бе препълнен с посетители, най-вече с близките на подсъдимите, народ се тълпи и около сградата. Най-сетне председателят на съда всред гробна тишина стана и прочете присъдите: смърт на най-отявлените. Осъдените бледнеят и залитат. След тези последни церемонии милиционери навлизат в групата осъдени на смърт и завързват ръцете им отзад на гърба. Извеждат ги навън, хора от селата и града са образували шпалир от жива стена. При появата на осъдените, чийто присъди вече се знаят, избухват писъци и ридания, плачат и осъдените и техните близки. Така биват откарани и затворени в милицията. До вечерта, както казват, са имали последно свиждане и последна дума със жените си, с майки и други близки.
През нощта същият ден осъдените на смърт със завързани ръце ги извеждат и тръгват конвоирани по пътя към дефилето, където става панаира, за разстрел между скалите. По пътя се случва нещо като в романите. Един от осъдените, Мито, младеж от с. Чупрене, медицински фелдшер в 15-и полк, по пътя успява да развърже ръцете си, хуква в тъмнината и се загубва в гората. Стичват се подир него, стрелят, но беглецът изчезва. Другият ден ново претърсване без някакъв резултат.
Останалите ги изправят до една скала и ги разстрелват. Присъствал е лекар, свещеник и прокурор. Цигани ги натоварват на военни каруци и ги заряват в обща яма извън гробищата. На сутринта бях към помещенията на домакинската рота за лечение на болни коне, там войници ми показаха кървавите каруци.
Беглецът Мито остана дълго време неоткрит. Той, както всеки на негово място, потърсил убежище и спасение около родното си село Чупрене. Баща нямал, майка му му носила храна в една кошница в една колиба в Балкана. Както винаги се случва, бил забелязан и за находището му съобщено, където бил и убит. Мито беше способен медицински фелдшер. Д-р Марков, полковият лекар, го ценеше; говореше се, обаче, че бил сътрудник на полицията в гр. Белоградчик и често ходел там да свестява изпаднали в безсъзнание от инквизиции партизани или сам да изтръгва показания от тях.
Д-р Асен Алексиев Попов, гр. Белоградчик
Бележка на модератора: Упоменатият по-горе Тончо Мечкарски е бил член на БЗНС – Врабра 1. През 1927-1931 гг. той е бил народен представител и секретар на Народното събрание. Като комисар по продоволствието в Белоградчик, в кризисните години на войната, той е правил услуги на различни хора, но очевидно не е успял да угоди на всички. Осъден от Народния съд, Мечкарски, вече доста възрастен, е починал при не много ясни обстоятелства във Видинския затвор.
Сведение: Тончо Христов Мечкарски, р. 1891 г., от с. Търнава, Белослатинско, женен. Осъден от Шести състав на Врачанския областен Народен съд, гр. Белоградчик. Присъда от 5 март 1945 г.: по чл. 2, п. 4, 8 години строг тъмничен затвор; лишен от права по чл. 30 за 10 години; 300 000 лв глоба; конфискация на ½ от всички имоти.
Сведение: Иван Атанасов Кехайов, р. 1893 г., от с. Чепеларе, Асеновградско, женен, полковник. Осъден от Шести състав на Врачанския областен Народен съд, гр. Белоградчик. Присъда от 5 март 1945 г.: по чл. 2, п. 7,8 и 10, доживотен строг тъмничен затвор; лишен от права по чл. 30 завинаги; 1 000 000 лв глоба; конфискация на ½ от всички имоти.
Полковник Кехайов като подпоручик в Първата световна война с другари от Чепеларе (третият отдясно, втори ред, със сабята)
Полковник Кехайов като командир на 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик, 1941 г. – от двете му страните са майорите Шулеков и Попорешков, в края от ляво е поручик Димитът Ташев, упоменат в текста по-горе
Сведение: Димитър Иванов Цулин, р. 1917 г., от с. Стакевци, Белоградчишко, неженен, подофицер. Осъден от Шести състав на Врачанския областен Народен съд, гр. Белоградчик. Присъда от 4 април 1945 г.: по чл. 2, п. 7,8 и 10, 1 година тъмничен затвор; лишен от права по чл. 30 за 5 години 300 000 лв глоба; конфискация на ½ от имотите.
Сведение: Панайот Маринов Лишков, р. 1900 г., кметски маместник в с. Черно поле, Белоградчишко, женен. Осъден от Шести състав на Врачанския областен Народен съд, гр. Белоградчик. Присъда от 5 март 1945 г.: по чл. 2, п. 8, 3 години строг тъмничен затвор; лишен от права по чл. 30 за 6 години 100 000 лв глоба; конфискация на ½ от имотите.
Сведение: Еленко Илиев Павловски, р. 1919 г., от с. Чупрене, Белоградчишко, женен. Осъден от Шести състав на Врачанския областен Народен съд, гр. Белоградчик. Присъда от 5 март 1945 г.: по чл. 2, п. 8, 1 година строг тъмничен затвор; лишен от права по чл. 30 за 5 години 100 000 лв глоба; конфискация на ½ от имотите.
Сведение: Георги Дамянов Петков, р. 1893 г., от с. Ружинци, Белоградчишко, женен. Осъден от Шести състав на Врачанския областен Народен съд, гр. Белоградчик. Присъда от 5 март 1945 г.: по чл. 2, п. 8, 5 години строг тъмничен затвор; лишен от права по чл. 30 за 10 години 300 000 лв глоба; конфискация на ½ от имотите.
Сведение: Кирил Николов Петков, р. 1909 г., кмет на с. Праужда, Белоградчишко, женен. Осъден от Шести състав на Врачанския областен Народен съд, гр. Белоградчик. Присъда от 5 март 1945 г.: по чл. 2, п. 7 и 8, 10 години строг тъмничен затвор; лишен от права по чл. 30 за 5 години 500 000 лв глоба; конфискация на ½ от имотите.
Сведение: Кирил Станов Раковичанов, р. 1911 г., полицай, женен. Осъден от Шести състав на Врачанския областен Народен съд, гр. Белоградчик. Присъда от 5 март 1945 г.: по чл. 2, п. 7, 8 и 10, доживотен строг тъмничен затвор; лишен от права по чл. 30 завинаги; 1 000 000 лв глоба; конфискация на ½ от имотите.
Сведение: Никофор Тошков Стоянов, р. 1892 г., кметски наместник в с. Скомля, Белоградчишко, женен. Осъден от Шести състав на Врачанския областен Народен съд, гр. Белоградчик. Присъда от 5 март 1945 г.: по чл. 2, п. 7, 8 и 10, доживотен строг тъмничен затвор; лишен от права по чл. 30 завинаги; 1 000 000 лв глоба; конфискация на ½ от имотите.
==============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Николай Георгиевич Бутков (1889-1944), старши свещеник на Дроздовската дивизия, след идването в България е започнал да служи в Белоградчишката черква “Св. Георги Победоносец”. Съпругата му и децата му по-късно са успели да напуснат Русия. Срещата на семейството е станала в Белоградчик (снимката)
Новото шосе отпред. старото шосе – заден фон, ca. 1940
=========================
Sofia, 5 January 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)