БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 302 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

===================================

No. 3300, Wednesday, 27 January 2016

===================================

КИЛИЙНОТО УЧИЛИЩЕ И ЧЕРКВАТА В С. РАБИША, БЕЛОГРАДЧИШКО

Първите училища в България са килийните – учителите учат и възпитават, по-големите ученици помагат на по-малките – тази система се нарича самоучителна. Когато се появи нашето списание „Венец“, признах, че по някакъв начин при изграждането на списанието съм бил под влиянието на стария „Венец“, издаван от Никола Станев. Ето как Никола Станев описва килийното училище (Венец, т. 1, кн. 1, 1911 г.): „На 1872 година аз бях десетгодишен. Баща ми бе прост, неграмотен човек. Ала той имаше брат, който се бе учил в тревненското училище и бе станал поп в Трявна. От брата си и от други грамотни хора баща ми бе разбрал, че учението е полезно и добро нещо. Един ден той ми каза: хайде да те водя при даскала … Помня, че като влязохме в стаята, дето бе учителя, стори ми се, че тя е пълна с хора; нещо гъмжеше като глухо мърморене … [Учителят] стоеше в единия край на стаята, близо до печката, на един широк и послан с рогозка одър. До него на одъра имаше двама ученика, които шиеха нещо. Учителят седеше по турски, със свити крака и върху коленете му лежаха черни платове, а в ръката му лъщяха големи черни ножици … При него до лявото му коляно лежеше дълъг железен аршин, а до дясното му коляно се опираше дълъг прът, който достигаше до учениците. Това негостоприемно оръдие страшно ме изплаши. … Чух баща ми да казва: „струвай поклони“.“

В наше време много малко са запазените в България килийни училища. И най-добре запазеното килийно училище е това в с. Рабиша до Белоградчик.  Едва ли има ученици от Белоградчишкото училище, които да не са посещавали килийното училище в Рабиша. Там с нас бяха нашите учители, които ни разказваха какво е ставало в старо време тук и ни показваха нравоучителните надписи върху стените на училището, използвани от старите учители с възпитателни цели.

В статия на Георги Стойков от 1958 г. намираме следните сведения за килийното училище в Рабиша:

Килийното училище се намира в двора на черквата „Св. Пророк Илия“. Сведенията за него, въпреки че са с петдесетгодишна давност (Асен Василиев), са доста подробни:

Двете изследвания са публикувани в сборника „Експедиция в Северозападна България – 1956“, издание на БАН, и оттам прилагаме още няколко стари фотографии, към които добавяме и няколко нови снимки. От новите снимки се вижда, че черквата е ремонтирана – това се е случило през 2010 г. със средства на общината в Белоградчик, когато е купена и осветена нова камбана, защото старата камбана е била открадната от безотговорни лица – вижте и снимка от освещаването на новата камбана, поставена на чардака на килийното училище.

Св. Илия от черквата в Рабиша

Надгробни кръстове от Рабиша

Столетник от с. Рабиша (снимка: 1955 г.)

Комин от с. Рабиша

Ремонтираната  черква

Всъшност за черквата „Св. Пророк Илия“ имаме и уникална информация, извлечена от книгата на митропопит Неофит „Видинска епархия: историческо минало и съвременното ѝ състояние“ (1924 г.):

Черквата „Св. Пророк Илия“ е от 1835 г. и към 1924 г. не е в много добро състояние. Черковните имоти, които носят доходи на храма включват 79 дка ниви и 18 дка ливади. Годишният капитализиран излишък възлиза на 18000 лв. Гробищата имат ограда. Рабиша е с две енории: Първа, която влючва селата ½ Рабиша, Толовица и Кладоруб и Втора, която включва селата ½ Рабиша, Вещица, Върба и Струин дол. Статистическите дани за енориите са:

Първа енория със свещеник Никола Икономов, р. 1884 г., със средно богословско образование, ръкоположен на 18 януари 1906 г.: къщи – 260; причастявания – 950; кръщенета – 55; венчавки – 20; опявания – 35.

Втора енория със свещеник Никола Станков, р. 1884 г., със средно богословско образование, ръкоположен на 23 май 1910 г.: къщи – 250; причастявания – 1000; кръщенета – 55; венчавки – 21; опявания – 35.

Връщайки се към килийното училище, нека да посочим едно име на учител:

Рангел Костов Попиванов

Рангел Костов е роден през 1834 г. в с. Рабиша, Белоградчишко, в семейството на Коста Попиванов и съпругата му Тодора. Рангел Костов учи при поп Йоникий от Неготин. Освен наустницата и псалтира, Рангел Костов въвежда и светски науки като история, география и аритметика. Той написва на стените на двете класни стаи впечатляващи надписи с цел да възпитава учениците. Техният смисъл е нравствено-религиозен, а този в западната стая звучал като аксиома, като нравствен кодекс на българина от онова време – „УЧЕТЕ ДЕТИ, во млади лети, та кога остареете, да не съжалявате”.

В училището му учат деца от Белоградчишко, Кулско, Видинско и Ломско и из целия Видински край се разнася славата му на добър и способен учител. Той се радвал на безспорен авторитет, поради което след Освобождението в изборите за Първото обикновено народно събрание окръжният началник на Белоградчик издига кандидатурата му за народен представител, без да вземе предварително неговото съгласие и той бива избран за депутат. На 25 януари 1880 г. в Белоградчик биват проведени изборите за Второто обикновено народно събрание. От предложените 57 кандидати Рангел Костов получава най-много гласове в Белоградчишка избирателна колегия – 1815 гласа. Рангел Костов умира на 10 юни 1912 г. на 78-годишна възраст в родното си село Рабиша. ====================================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Вълчо Йорданов (1921-1944), от с. Рабиша, Белоградчишко, герой на 15-и пехотен Ломски полк, като ученик в Държавното практическо-професионално столарско училище в Белоградчик, 1943 г.

Иконостас, изработен от Вълчо Йорданов като ученик в Промишленото училище в Белоградчик

Редник Вълчо Йорданов Иванов , на 21 години, от 6-а рота на 15-и пехотен Ломски полк,загинал на 19 ноември 1944 г. на кота 1583, Копаоник планина и погребан в с.Рабиша

=========================

Sofia, 27 January 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)