БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 299 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
===================================
No. 3241, Friday, 11 December 2015
===================================
СТРАНИЦИ ОТ МИНАЛОТО (ФЕРДИНАНДА –ВЕНКА СТЕФАНОВА СТРИГАЧЕВА) – ТРИНАДЕСЕТА ЧАСТ: В ЗЕМЕДЕЛСКОТО УЧИЛИЩЕ ВЪВ ВИДИН
Студентската книжка на Фердинанда Стефанова Стригачева (1897-1976)
В земеделското училище във Видин
След основаването на млекарската кооперация във Видин (1934 година) ме преместиха в земеделското училище. След няколко години скитане по селата най-после имах възможност да си прибера детето при мен, а и мъжът ми получи работа във Видин. През есента обаче без никакви причини пристигна за мен заповед за уволнение. От кабинета на Кимон Георгиев ми съобщиха, че ме уволняват, защото “съм била с противодържавни идеи и съм имала контакти с прононсирани комунисти”. На моето място назначиха дъщеря на запасен полковник и снаха на богат земевладелец, чийто чифлик се намираше срещу училището. Не след дълго време уволниха и мъжа ми, и така в началото на зимата останахме и двамата без работа. Прибрахме се да живеем в с. Търговище в бащината ми къща. На следващата година ни се роди вторият син Стефан.
През 1936 година за директор на земеделското училище във Видин беше назначен Васил Димитров от Ловеч, протеже на министерството. За разлика от предишния директор добряк Георги Атанасов, който не можеше да вниква в сметките и беше начетен с немалка сума, Димитров се показа голям майстор на рушвети, гешефти и други далавери. Често пращаше прасенца и дамаджанки в министерството за сметка на училищното стопанство. Говореше се, че от видинските търговци прибира комисионни и други суми. Поиска от мен да оформя 600 килограма жито като разходвано за храна на животните, когато на отчет беше всеки килограм в онези вече военни години. От служителите знаех, че директорът е продал спекулативно това жито с голяма печалба за себе си. Няколко пъти му отказвах, а той ме заплашваше, че ще ме клевети пред полицията за моите убеждения. Димитров се заобиколи с близки хора, които да следят персонала и да му донасят.
Бях непрекъснато следена. Когато ходех в града, винаги забелязвах, че един мъж, седнал на моста недалече от училището, уж лови риба. Когато тръгвах по магазините, същото лице се движеше след мен, затова започнах по-рядко да отивам в града. Уверих се, че директорът Димитров предупреждава полицията, когато тръгвам за града. Един ден същият този агент дойде в училището да си купи прасе и когато да го плати, му казах, че това е подарък от мен и аз платих прасето. Този е разбрал, че съм го разкрила и повече не го видях. Сигурно са наредили друг да ме следи.
В земеделското училище бях изолирана и не можех да бъда полезна за партията така, както когато обикалях селата. Обаче често ме навестяваха наши другари за събиране на парични помощи. Стажантките Катя Томова и Кана Статкова поддържаха връзки с младежката организация в града. Те ме запознаха с Боян Чонос и Аристотел Гаврилов.
Боян Чонос (1921-1943)
Паметник на Боян Чонос в Белоградчик
Аристотел Гаврилов (вдясно, седнали). Аристотел Гаврилов (1921-2011) е професор – философ – марксист
Един ден се изненадах като сварих в квартирата си колегата Петър Богданов, известен наш другар, който по-късно бе разстрелян заедно с Никола Вапцаров и други комунисти на военното стрелбище в София. Заварих го полуизлегнал се на дървения миндер с измъчено от умора лице. Уволнен за противодържавни идеи продължаваше да работи нелегално и скиташе по села и градове като представител на фирма за химически препарати за борба срещу болестите на растенията. Веднага той ми каза, че ако е знаел, че директорът на училището е този Димитров, не би се съгласил да потърси убежище при мен. В миналото те били служили заедно и се зваели като политически врагове. След обмисляне как да излезем от това заплетено положение, решихме да не се крие и да бяга, а точво обратното незабавно и двамата да отидем при Димитров, за да му предложим химически препарати за стопанството на училището. Жената на Димитров ни посрещна много любезно, защото с жената на Богданов били приятелки, и го покани дори за вечеря, но Димитров се държеше резервирано, и разговорът никак не потръгна. Затова Богданов напусна училището и се върна в града. Не можеше да има съмнение, че директорът ще съобщи по телефона на полицията.
На другия ден сутринта Димитров ме извика в канцеларията да ме разпитва и заплашва зная ли какъв комунист съм му довела. Отговорих му, че гостът, когото снощи съм срещнала случайно, ме помолил да го заведа при директора, защото били близки приятели.
По-късно през 1943 година имах среща в крайдунавската градина с непознат човек, който ми предложи да бъда в Окръжния комитет на партията. Обаче аз бях под постояно наблюдение, а този човек не ми беше препоръчан от старите другари, на които имах доверие, и отказах.
=========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
1967 г.
Evon Metoff с майка си, сестра си и братята си – всички от Белоградчик (има ли спомен за тези хора в града?)
============================
Sofia, 11 December 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)