БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 300 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
=====================================
No 3263, Wednesday, 30 December 2015
======================================
СПОМЕНИ НА ТОШО МИКОВ СТРИГАЧЕВ (1967 Г.) – ПЪРВА ЧАСТ
Според думите на майка ми аз съм роден сутринта на четвъртъка преди християнския Великден на 15 (28) април, 1894 година в с. Грамада, Кулска околия.
Произхождам от средно селско семейство от майка Мика по баща Кръстева и баща Мико Петков Стригачев. Майка ми беше много добра и работлива жена. Родила и отгледала седем сина и две дъщери. Аз съм бил шестият син и предпоследното дете. Баща ми се ползваше с име на пословично честен човек, поради което след образуването на потребителска кооперация в селото бил единодушно избран за магазинер.
За произхода на фамилното ни име. Дядо ми Петко е бил роден в с. Расово, Ломско, намиращо се на път от с. Медковец за гр. Лом. Като малък още останал сирак и при събирането на деца за еничари един турски паша минал през Расово и взел Петко, който тогава бил на осем години, и го отвел със себе си, като слуга. Там стоял десетина години. Като честен и работен пашата му поверил всичко у дома си и понеже бил красиво момче, дъщерята на пашата се влюбила в него, и пашата искал да го ожени за нея. Но по това време се отворила война с Русия и пашата заминал на война. Петко взел една торбичка турски златни лири и избягал от Цариград (Истанбул). В Расово той намерил брат си Никола Войводински и от него разбрал, че е опасно да остане в Расово, където ще го потърси пашата. Тогава Петко Войводински отишъл в Грамада и там се оженил. Отворил кръчма и се занимавал с дребна търговия. Местните жители в Грамада носели на главите си плитки нестригани коси, а дядо ми Петко, който обиколил много градове и придобил друга култура, дошъл остриган. И когато ставало дума за него между селяните, те казвали: “Петко стригания”, а за моя баща и другите синове на Петко – Стригачеви. Така произлязъл прякора ни, а от него и фамилното ни име, което преди това е било Войводински.
ДЕТСТВО
Родното ми село Грамада се намира на едно високо плато от много плодороден чернозем, прорязан от дълбока тясна долина, през която се вие малка рекичка. Под чернозема следват утаечни пластове от мек варовик. Като малък лятно време след свършване на училище пасях свинете покрай рекичката (барата). На рамо носех торбичка с просеник или качамак и сирене. И от тичане по свинете всичко това ставаше на трохи, които изсипвах в устата си. След като се ожънеха нивята от ечемици и жита карах свинете на паша бос по стърнищата. Кошарата ни се намираше на три километра на юг от селото в местността “Форафун”, на 50-60 метра на север от брега на язовира, който е там сега. Тогава там нямаше язовир, а имаше малък дол, по който течеше вода пролетно време след топене на снега и лете от поройните дъждове. Земеделието беше много примитивно. Земята оряха с дървено рало, на което само лемежът беше от желязо, а овършаването на житата ставаше на харман с коне и зърното се отвяваше на вятър. По-късно към 1906 година докараха плугове и вършачки, движени с парни локомобили.
Покрай дола пред нашата кошара ставаха хубави бостани и зеленчуци. Там имаше и хубава паша, и лете аз пасях волове и крави и играех по поляната. Бях много пъргав и по двадесет пъти сядах на тревата и ставах на един крак или ходех около добитъка на ръце нагоре с крака. Воловар станах вече като по-голям, а свинете започнаха да гледат други по-малки деца от мен. След завършване на четвърто отделение, понеже в селото нямаше прогимназия, прекарах една цяла година като овчарче. Имахме около 50-60 овце.
Есента на 1908 година се откри прогимназия в Грамада и постъпих в първи прогимназиален клас. Класът се водеше от учителя Тодор Тошков. Към края на януари 1909 година умря баща ми от сърдечен удар – на 58 години. През пролетта на 1911 година завърших III прогимназиален клас с много добър успех; бях един от най-първите ученици в класа. Най-много обичах математиката и не оставях нито една задача от аритметиката и геометрията нерешена. Учители ни бяха: Иван Илиев – директор от Горна Джумая (Благоевград), Иван Серафимов от гр. Дебър (Македония), Иван Генков от гр. Карлово. Последният беше най-млад, но беше едър и снажен и много приличаше на Апостола на свободата Васил Левски. Серафимов беше нисичък, с дълга подрязана коса и много симпатично лице. Той ни преподаваше и пеене и ни научи да пеем песента на труда и други пролетарски песни. И оттогава още обикнах тези песни и започнах да мечтая за възтържествуване на братството и равенството по земята. И тримата ни учители бяха комунисти (тесни социалисти).
Тодор Тошков, учител, основател на читалището в Грамада
Семейството на Тодор Тошков
След завършване на III клас майка ми вече стара и неграмотна не можеше да се грижи да продължавам училище. С тази благородна грижа се зае най-старият ми брат – бай Панко. И през есента на 1911 година постъпих в IV клас на реалната гимназия в град Видин. През есента на 1912 година постъпих в V клас, но поради започване на войната срещу Турция за освобождението на Македония, повечето от учителите ни бяха мобилизирани и занятията в гимназията прекратени.
==============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Михаил Улянов и Валентин Качев
Големият руски артист Михаил Улянов (1927-2007) на Калето (вдясно).
У нас е познат с много роли, например той изигра маршал Жуков с голям успех.
=========================
Sofia, 30 December 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)