Определено включеното в днешния бюлетин  мога да го причисля като много хубава Ваша удача. Много хубаво и патетично е показано и величието и хубавото в миналото на края от Дунава и до Балкана. Какви факти бих си позволил да добавя за нашия край: Девети септември завари с. Рабиша като село с схлупени кирпичени къщурки.След дъжд улиците ставаха непроходими. Разгазваше се отначало тесна пътека и постепенно хората можеха да се движат.Осветяваше се селото с газени лампи. В нашето семейство, и в много други семейства, жито за да се меси пченичен хляб стигаше до нова година.След това ядехме просеник или качамак. Най тържественото ядене при идване на гост беше боба да се запържи с една лъжица свинска мас. Обикновено се консумираше постен боб с праз лук.След девети септември: 1.Селото се електрифицира.2. Водоснабди се. 3. Засадиха се 4500 декари лозя. 4. Направи се напоителна система.В напояваните площи царевицата беше висока 4 м с по 4-5 мамула на растение. 5. Построиха се 10 големи яхъра в които се отглеждаха около 1000 крави. За 24 часа се произвеждаха по 5 тона краве мляко. 6. Построи се изба, в която за година се произвеждаха 4 милиона бутилки шампанско вино.7. Построиха се читалище и училище. Произвежданата продукция се извозваше с цели влакови композиции в много европейски страни и в Русия. Почти във всеко семейство се отглеждаха за свои нужди и за “Родопа” по неколко свине. Който имаше деца безплатно ги изпращаше в гимназия или ВУЗ. По линията на профсъюзите имаше добре развита мрежа за почивка. Селяните можеха да получат карта и да отидат във Вършец, на море или в други места за почивка.На празници първи май или девети септември цялото село се събираше на маси на площада с печени агнета. Музика свиреше и хората се веселеха. Събота и неделя свиреше духовата музика на селото и се играше от млади и по-възрастни хоро. Площада беше с черна земя и праха постепенно се увеличаваше. Това което описвам съм видял с очите си.

Какво последва? Поверихме на едноок чужденец да ни направи план как това постигнато да разрушим и за една година той каза и ние го направихме . Създадохме ликвидационна комисия. В името на демокрацията и благоденствието разрушихме всичко. Какво имаме сега? Кравите са 10-20. Напоителната система не съществува. Селяните получават по 5-10 лв на декар,  от арендаторите и бутилка олио. В избата няма вече 4 милиона бутилки шампанско вино по класическата технология. Но има бурета от американски дъб, в които колко вино се произвежда не се знае. Лозята са около 200 дка. Много още детайли биха могли да се добавят. Но и това е достатъчном за тези които клеймят социализма под път и над път да кажат стига. Това на никого не помага.Истината е , че трябва да проумеем, че само с обединени усилия можем да допринесем за развитието на края. В това отношение отново се връщам към бюлетина той върши много добра работа и повдига самочувствието и вярата, че щом е имало хубави неща може пък и отново да се случат. Време е и интелигенцията от края да поема своята роля и от пасивен наблюдател по-активно да помага за забавянето на процеса за загиването и обезлюдяването на края. Дано изложените мисли да се възприемат като зов за обединяване, а не да посочваме колко е бил черен този или онзи. Изложих реални факти. Всеки според своите възможности да вади своите заключения. Бюлетина също може да помогне много за да се разбира истината (откъс).

С Уважение и Поздрави: Георги Цанков [проф. Георги Цанков]

===================================

Част от гравюрите на Феликс Каниц (от прочутата му книга, издание 1882 г.)

Проход “Св. Никола” до Белоградчик

Първото българско издание на книгата

Феликс Каниц (1829-1904)

===========================================

Валентин Качев във филма “На всеки километър”

====================================

Откъс от романа “Кървави дни” (1943 г.) на Цветан Минков

Цветан Минков (1891-1967)

====================================

Черква “Св. Георги” в с. Орешец, Белоградчишко
Св. Георги убива ламята (© Р. Заимова, 2014)

Черква “Св. Георги” в с. Орешец, Белоградчишко
“Слънцето” (© Р. Заимова, 2014)

Черква “Св. Георги” в с. Орешец, Белоградчишко
Иконостасът (© Р. Заимова, 2014)

====================================

====================================

(около 1939 г.)

======================================

Двата откъса са от “Жива старина” на Димитър Маринов

========================

===================================

Sofia, 27 December 2015 Compiled by B.V. Toshev (Belogradchik Daily)