БЕЛОГРАДЧИШКОТО СЛАВЯНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 298 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================

No. 3230, Tuesday, 1 December 2015

==============================

The meteogram: Belogradchik

БЕЛОГРАДЧИШКОТО СЛАВЯНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО

Това е клон на Славянското благотворително дружество в София, основано през 1902 г. и съществувало и провеждало активна дейност до началото на Първата световна война, когато Русия влиза във военни действия с България на два фронта – на Добруджанския фронт и на Южния фронт (и на двата фронта победите са в полза на България).

Славянското благотворително дружество има свой орган – списание „Славянски глас“ – първият брой на списанието излиза през август 1902 г. Задачите на списанието в първата му книжка са определени по следния начин.

Почетен председател на Славянското благотворително дружество е Българския княз, а след 1908 г. – цар – Фердинанд I.

Тук съобщаваме членовете на Славянското благотворително дружество в Белоградчик – използвани са два списъка – първият от 1904 г., а вторият – от 1914 г.

Славянското дружество е провело две големи благотворителни акции. Първата е събиране на помощи в подкрепа на бежанците от Македония след 1903 г. В тази кампания са участвали и белоградчичани – специално се споменава името на Антон Бузуков от Белоградчик. Това име вече за втори път се споменава в нашия Лист – първият път – в една дописка на в-к „Свобода“ от 1903 г.:

Втората много голяма благотворителна акция на Славянското дружество е събирането на парични и материални средства в подкрепа на ранени и болни руски войници, пострадали в Руско-японската война – война, която Русия загуби в 1905 г.

Ето белоградчичаните, дали своята лепта в подкрепа на тази кауза.

Изобщо хората на Белоградчик и друг път са давали своята лепта в подкрепа на бедни и нуждаещи се хора. Нека да напомним участието на белоградчичани – главно турци, но и българи, в събирането на средства за построяване на жилища на преселници – черкези, идващи в България от Русия. Годината е 1874 (в-к “Дунав”):