БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 297 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3202, Friday, 6 November 2015
==============================
ОБЗОР НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ОКОЛО БЕЛОГРАДЧИК В СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА (КИНКА МИХАЙЛОВА)
Кинка Михайлова, главен уредник на Градския исторически музей
Градският исторически музей с паметника на въстаника от 1850 г.
Днес е 6 ноември – дата записана със златни букви в историята на Белоградчик. На този ден преди 130 години край града ни е постигната бляскава българска победа в най-патриотичната за народа ни война – Сръбско-българската от 1885 година.
Една война, никому ненужна, бе провокирана и наложена от Великите сили. Тя бе и следствие, както от Берлинския договор, така и от политиката на Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия. Започнала на 2 ноември 1885 година „войната на капитаните”, трае твърде кратко, но показа силата на българския дух и умението на българина да брани българската земя.Тази война е предпоставка за международното признаване на Съединението, трасиращо пътя на Отечеството ни към самостоятелно развитие и просперитет.
В дните на епичните сражения при Сливница, Гургулят и Драгоман положението на Северния театър на бойните действия също е напрегнато.Настъплението на сръбската Тимошка армия се осъществява в три колони и започва на 3 ноември 1885 година. Сръбският десен фланг, разположен на проходите Св. Никола и Кадъ-боаз, преминава границата и се насочва концентрично към Белоградчик. След като дават кратък отпор, граничните български застави и прикриващи отряди отстъпват под напора на 14-ти резервен сръбски полк. Сърбите завземат селата Салаш, Чупрене, Върбово и Пролазница. Сръбската артилерия, разположена на източния склон на връх Ведерник, предприема обстрел на Белоградчишката крепост.
Отчитайки сериозността на положението на Белоградчишкия отряд, състоящ се от 326 души под командуването на поручик Чолаков, командуващият Видинската крепост капитан Узунов изпраща към Белоградчик подкрепление от около 400 души, командувано от поручик Дворянов.
Поручик Стефан Чолаков
Капитан Атанас Узунов
(на тази снимка от 1918 г. поручик Дворянов е полковник от артилерията)
На 4 ноември подкреплението е в района на с. Калугер, атакува и отблъсква сърбите, опитващи се да превземат българските позиции в района на Мусин връх. Вечерта на 5 ноември отрядът на поручик Дворянов влиза в града и заема позиции за отбрана на Белоградчишката крепост. В този ден сръбските сили се ограничават само с обсадни действия, включващи главно артилерийски обстрел на града и крепостта.
На 6 ноември още от сутринта сражението при Белоградчик пламва с пълна сила. Командуващият сръбските сили полковник Путник разпорежда непрекъснат артилерийски обстрел на българските отбранителни линии. Към обяд врагът предприема незабавно настъпление. Тук поручик Дворянов използва хитрост като изпраща няколко войника в тила на сърбите. Тяхната честа стрелба, виковите „Ура”, както и точния залпов огън от българските позиции предизвикват паника в сръбските редици, последвана от всеобщо отстъпление.
На 7 ноември продължава преследването на разбитите сърби до напускането на българската територия.
Боят при Белоградчик на 6 ноември 1885 година, както ще обележат по-късно военните историци, е образец на инициативна, активна отбрана.Малкият Белоградчишки отряд, без артилерия разбива цял сръбски полк с една планинска батарея и го изважда от бойните действия до края на войната.Тук сърбите дават 46 убити, между които един командир на батальон, командирът на планинската батарея и около 50 души ранени. В плен са взети около 90 души, 20 пушки, муниции и един лафет от планинско оръдие, както и коня и сабята на полковия командир полковник Путник.
Победата при Белоградчик се отразява благоприятно върху цялостното развитие на събитията на северния военен театър. Героичното поведение и на защитниците на Видинската крепост, също е от решаващо значение за изхода на войната.
Победата на България във войната от 1885 година е победа на българската национална кауза. Силата на българското оръжие е коментирано дълго и обстойно от военните специалисти и има решаващо значение за подписването на Букурещкия мирен договор.
С тази победа българите от Мизия, Тракия и Македония защитават успешно съединистката идея, осигуряват на България авторитетно място в Европа и откриват пътя за икономическо , политическо и културно развитие.
Белоградчик през есента (снимка: К. Михайлова)
============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
В Маркашница – време е за гроздобер, ca. 1970 (credit: E. Radicheva)
В старите градски къщи винаги е имало много цветя (credit: E. Radicheva)
============================
Sofia, 6 ноември 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)