БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 298 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3226, Friday, 27 November 2015
==============================
ДЕЦА ОТ БЕЛОГРАДЧИШКО ПИШАТ РАЗКАЗИ ЗА РОДНИТЕ СИ СЕЛА (1938 Г.).
Тези къси разкази с исторически и други сведения за някои от селата на Белоградчишка околия са написани от деца от тези селища и са публикувани през 1938 г. в Белоградчишкия детски вестник „Изворче“. Сбирката по-долу съдържа разкази за селата: Бела, Протопопинци, Плешивец, Рабиша и Пролазница. За един от малките автори – Виргиния Борисова, от с. Бела, Белоградчишко, имаме снимки, които вече са били публикувани от Иван Спасов в belahistory.
Това е къщата (от belahistoty)
Това е Виргиния
Виргиния в V клас (сега IX клас) на Белоградчишката гимназия, 1941 г. (от belahistoty)
============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Златан Марков от Пролазница (вдясно прав), хидроинженер в гр. Задар, Хърватия и Камен Марков (седнал), кмет на Пролазница, преди 1940 г.
credit: Nadya Bogoeva
Беседката на площада, 1939 г. – сега там е хотел “Скалите”
credit: K. Konova
============================
Sofia, 27 November 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)
2 responses to “ДЕЦА ОТ БЕЛОГРАДЧИШКО ПИШАТ РАЗКАЗИ ЗА РОДНИТЕ СИ СЕЛА (1938 Г.).”
Преди да се организира вестничето „Изворче“ в Белоградчишка околия в с.Бела , училището е издавало вестник Детска Китка- 1937 г. В Народната библиотека би трябвало да има запазени 3 броя от общо четири броя излезли. Печатани са в печатницата на Ст.Каменов в Белоградчик. Може би и други села са издавали детски вестници?
Изключително приятно ми беше да прочета тези разказчета, особено за с. Плешивец, селото н моите баба и дядо. Колко рядко можем да намерим такива ценни проблясъци от миналото които потвърждават, че в днешните запустели, полу-разрушени селца е имало нормален живот, с училища, вестници и магазини, и най-вече – хора. Благодара, Проф.Тошев!