БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 298 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================
No. 3222, Monday, 23 November 2015
==============================

БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ ВЕСТНИК „ЗОВ“ (1930 Г.)
Поривите на младостта и злощастието на старостта са причина възрастните хора да идеализират миналото и да се оплакват от настоящето. В наши дни това се използва от политическите манипулатори да поддържат носталгията към тоталитарните режими. Тази носталгия е абсурдна, защото не може да се милее за обществено устройство, в което едни хора са фаворизирани, а други са мачкани и преследвани. Нима не е имало хубави неща в национал-социалистическа Германия – времето на националното единство, на икономическите постижения, на магистралите, на народната кола фолксваген, на големите научни постижения. Разбира се всичко това се е случило тогава, но според съвременните представи в съвременната цивилизация тоталитарните режими от всякакъв вид са престъпни, именно защото се изграждат на основата на завистта и омразата, които прераждат в условията на властта в насилие на едни хора над други хора, на едни народи над други народи.
Разбира се миналото – по-близкото или по-далечното, не може да се идеализира. Хората от миналото не са по-добри от хората в настоящето. Човешките пороци са неизтребими и затова всичко лошо, което виждаме в настоящето, се е случвало в миналото и ще се случва и в бъдещето.

Това съобщение предлага преглед на излизащия в Белоградчик в-к „Зов – вестник за политика“, от който всъщност е известен само един брой – този от октомври 1930 г. Няколкото извадки от този вестник, отпечатан в печатницата на Стамен Каменов в града, показват грубите политически нрави в града в условията на предизборна борба. Борбата е между сговористите и дружбашите и във вестника е показана гледната точка на привържениците на Демократическия сговор в Белоградчик. Сигурно има верни неща в упреците на сговористите към „дружбашите“ и радикалите. Сигурно, обаче, има събития, които са представени на страниците на вестника в превратна или неверна светлина.






Изненада е отношението към бившия министър на народното просвещение Стоян Омарчевски в правителството на Българския земеделски съюз народен съюз на Александър Стамболийски, който със сигурност има големи заслуги в образователното дело на България. В 1923 г., обаче, е издадена книга, която е в унисон с нападките в бележката за Омарчевски от в-к „Зов“.








Във вестника има кратка бележка срещу Григор Цветков, б. народен представител от БЗНС. В тази бележка се споменава за негов собствен автомобил. Всъщност това е лек автомобил „Форд“, купен от дядо ми Матей Игнатов (1885-1957) от Видин на 24 май 1921 г. Тогава Матей Игнатов е заплатил половината от стойността ѝ – 24000 лв. За остатъка от цената той е взел заем от Григор Цветков, който заем по-късно възстановил. Колата е била в Белоградчик, но несъмнено и Григор Цветков понякога е пътувал с нея. За подробности за тови първи автомобил в Белоградчик вижте тук:
http://www.venets.org/getfile.php?id=94

Отговорен редактор на в-к „Зов“ е Иван Каменов. Засега остава неясно кой е Иван Каменов ? Не допускам, че това е Иван Каменов от с. Ружинци, Белоградчишко, р. 26 декември 1899 г., който през 1931 г. е завършил правни и държавни науки в Софийския университет и станал кмет на гр. Белоградчик през тридесетте години. Той е бил успешен кмет – по негово време (1934 г.) е открита детска трапезария за бедни градски деца, а на 23 февруари 1936 г. е открита градската дизелова електрическа централа. По-късно през 1945 г. Иван Каменов се приобщава към дейците на Отечествения фронт в града – ето го държи реч на площада на митинг в чест на победите на Червената армия.




Тогава кой е Иван Каменов – редактор на в-к „Зов“ през 1930 г. – въпрос, който засега остава без отговор.
============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

около 1938 г. л/д: Григор Цветков, б. народен представител, дъщеря му, баба ми Дафина Игнатова, дядо ми Матей Игнатов, с гръб дъщеря им Любка (майка ми)

Доброволци от града-лозари сами и със собствени средства построяват електрическата мрежа в Маркашница
============================
Sofia, 23 November 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)