БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 292 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================
No. 3189, Monday, 27 October 2015
==============================

ХОРА, КОИТО СА ВИЖДАЛИ ХАЙДУТ ВЕЛКО, ГОВОРЯТ ЗА НЕГОВИТЕ ПОДВИЗИ

Погледнете тази снимка от 1961 г. В горния десен ъгъл се вижда една гигантска скала, която наподобява човек, обърнал поглед към Калето. Това е хайдут Велко. Има символ в това една от най-високите скали в Белоградчик да носи неговото име. За Белоградчичани хайдут Велко е техен хайдутин, влизал няколко пъти в града и побеждавал турците в бой. В този лист е ставало дума за това, че и сърбите гледат на хайдут Велко като на техен борец за свобода. Скалите при Белоградчик са най-достойния негов паметник. Сърбите имат свой паметник за него. В по-ново време и в България е издигнат голям паметник за хайдут Велко. Но естественият скален паметник на хайдут Велко в Белоградчик очевидно няма равен на себе си. На снимките по-долу ще видите оше веднъж скалния хайдут Велко в близък план. Тук са показани и неговите паметници в Сърбия и България.



Паметниците в Леновац и Неготин


Паметникът в с. Костичовци, Белоградчишко (снимка от откриването 7 ноември 1986 г.)

Хахдут Велко е роден през 1778 г. и е убит от турците през 1813 г. От времето, когато се е подвизавал в нашия край са минали повече от 200 години. Днешното съобщение в Листа се занимава с много специален въпрос – има ли свитетелства за устни истории за хайдут Велко – известни ли са хора, които са виждали хайдут Велко и са разказвали на потомците за това. Изглежда има само две такива устни истории. Единият разказ е на баба Живана от Белоградчик. Вижте какво е написал Киро Панов в неговата книга за Белоградчик (1938 г.) за Велко Петрович и какво е чул от баба Живана за него.



Има и второ свидетелство за такава устна история. То е публикувано в книга на Тихомир Павлов и тук е показан откъс от тази книга, публикуван в сп. „Нива“, бр. 37 от 9 август 1931 г. Разказът е на баба Неда Лачкова, която е виждала хайдут Велко и според нея той е торлак като хората, които бивеят около Белоградчик. Срещата с баба Неда Лачкова е станала през есента на 1917 г., когато баба Неда Лачкова е била навършила 128 години. Вижте снимка на баба Неда Лачкова и прочетете нейния разказ.







============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

circa 1920
credit: Atanas Strigachev

Семейна снимка на Радко Раденовски, 20 септември 1968 г.: синът е бъдещия професор Димитър Раденовски
===========================
Sofia, 27 October 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)