-
Jul 29, 2013
АКАД. ИВАН СИМЕОНОВ ДУЙЧЕВ
(18 април 1907 г. – 24 април 1986 г.)
За този най-известен български медиавист е писано в нашия Лист (message # 1306).Сега, обаче, имаме един рядък шанс. Ще представя на членовете на нашия Клуб един ранен (от 6 юни 1928 г.) непубликуван и саморъчно написан текст – къси животописни бележки – от времето, когато Иван Дуйчев е бил учител в с. Мраморен, Врачанска околия. Към текста има и фотография на автора от 2 май 1928 г., направена в Белоградчик.
„Детството прекарах в гр. София, където получих и първоначално и прогимназиално образование. През 1921 год. поради домашни причини беше необходимо да се преместим в град Белоградчик, където получих образование до VI [сега X] клас, след което записах ученик в Ломското педагогическо училище. През 1926 г. завърших с много добър успех педагогическото училище и успях да си намеря учителско място тук [с. Мраморен]. Учителствуването ми тук премина добре с деца и селяни, но, за жалост, трябваше да претърпя доста разочарования от „културата“ на нашия народ, която, нека призная, беше твърде идеализирана отпреди от мен. Животът ми тук и работата ми като учител не ме задоволяват и поради това през тази учебна година напуснах учителствуването, за да продължа образованието си и да получа това, което би ме задоволило най-пълно.
Един извод от учителския ми живот. Учителствуването е свещенодействие спрямо широките народни маси. Истинската задача на учителя е да вдъхновява, да просветлява, не само да преподава. Хвала на подобни учители, колкото редки да са те!
Написано от учителя Иван Дуйчев, 6. 6. 1928 г.“
През двегодишния престой на младия учител в с. Мраморен искрата на откривателството вече е била дала знак за себе си. Тук той е провел изследване върху диалектните думи, употребявани от селяните, между които е имало и власи, публикувано по-късно в „Родни звуци“, год. IV, кн. 3, с. 153-156, 1930/31 (списание на Стефан Младенов, по-късно академик, литературовед). В Мраморен Иван Дуйчев е превел от руски една повест на Н.С. Лесков (1831-1895) и някои от педагогическите статии на Л. Н. Толстой. Тук Иван Дуйчев е приел и идеите на толстоизма, на които някои от българските учители са били подвластни – тези, които не приемат идеите на социализма, зашото тези идеи предполагат промяна на света към по-добро чрез насилие. „Благост на характера – търпимост към мнението на другите – непротивене на злото и личните врагове“ – това се основните принципи на толстоизма; казват, че Иван Дуйчев ги е спазвал през целия си живот.
Н. С. Лесков (1835-1895)
Л.Н. Толстой (1828-1910)
========================
Б.В. Тошев, 29 юли 2013 г.