БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 287 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3163, Wednesday, 7 October 2015
==============================
ОБЛЕКЛОТО НА СЕЛЯНИТЕ В БЕЛОГРАДЧИШКО В МИНАЛОТО
Райна Пешева (1922-2000) е етнограф и признат специалист по селския бит и култура. През 1956 г. тя е младши научен сътрудник в Етнографския институт на БАН (младши и старши научни сътрудници се появиха в България с възприемането на съветския научен модел; впоследствие званието „младши научен сътрудник“ отпадна и се въведе „научен сътрудник“ в три степени и „старши научен сътрудник“ в две степени). През 1956 г. Райна Пешева е взела участие в Комплексната научна експедиция в Северозападна България (5-14 юни) и плод на нейните проучвания е статията „Родови остатъци и семеен бит в Северозападна България“ в Комплексна научна експедиция в Северозападна България през 1956 година (София: БАН, 1968). Днешното съобщение в Листа е върху облеклото на белоградчишките селяни от стари времена до началото на тяхното преселение в градовете – тази масова миграция, засегнала 3,5 млн българи, е резултат от насилствената колективизация на земята в ранния комунизъм, която отчужди селяните от земеделския труд и направи безпредметно по-нататъшното им живеене на село. В наши дни този процес е в крайната си фаза – напълно опустошени села, което поставя под угроза развитието на градовете, защото не е възможно един град да просперира, ако неговата околност е пустош, оставена на подивяване и ограбване.
Всички илюстрации в това съобщение са от въпросната статия на Райна Пешева. Те са достатъчно красноречиви и затова не се нуждаят от много текст. Представените схеми на дрехите на селяните са достатъчно точни, като на места са посочени и съответните мерки, така че човек, който разбира от шивачество, лесно би могъл да си ушие такива дрехи.
Невестинско забраждане в Белоградчишко
Такива дрехи вече не се носят никъде. Ето как художникът Васил Вълчев е видял новия бит на селяните в града (от книгата „Турлекиада“ на Илия Николчин, София, 1980).
Накрая има смисъл да се запознаем и с един по-ранен текст по темата – ето откъс от проучването на Васил Атанасов „Бележки за село Чупрене, Белоградчишко, публикувано в Архив за поселишни проучвания, год. II, кн. 1, 1939 г.
И най-накрая за съпоставка няколко снимки на хора от близкия град Кула в народни носии.
==============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Любка Игнатова и Цветана Атанасова на лозето на Матей Игнатов, около 1939 г.
Приятелки на прозореца на къщата на Спас Тодоров (Спас сладкаря) на ул. “Поручик Дворянов” – Любка Игнатова, момиче от града (самоубила се по-късно), двете сестри – Цеца на Спас и Венка на Спас, около 1939 г.
===========================
Sofia, 7 October 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)