БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 292 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================

No. 3190, Wednesday,  28 October 2015

==============================

ПИСМО НА ПАНАЙОТ ДВОРЯНОВ ДО ГРАЖДАНИТЕ НА БЕЛОГРАДЧИК (1928 Г.)

Панайот Дворянов (1856-1937)

Когато е написано това писмо Панайот Дворянов е полковник. Той е единственият офицер – почетен гражданин на града. Десетилетия след 1885 г. гражданите на Белоградчик се отнасят с голяма благодарност и уважение към „поручик“ Дворянов – офицер, който заедно с поручик Чолаков, спасили града от окупация от многоброен противник – сърбите.  В памет на това събитие признателните потомци са поставили каменната паметна плоча на входа на града.

Това съобщение на Листа предлага на вниманието ви един уникален документ – саморъчно написано от полковник Дворянов писмо до гражданите на Белоградчик чрез техния кмет.

Това писмо е особено важно, защото за пръв път от него ще научите имената на наши съграждани – доброволци, проявили гражданска доблест и военна храброст в боевете около Белоградчик в първите дни на ноември 1885 г. Ето съдържанието на писмото:

До господин Градския общински кмет на гр. Белоградчик

 Господин кмете !

В младини человек живее с разни идеали. А в напреднали години – идеалите, заедно с годините постепенно намаляват и человек вече живее със спомените, които са се впечатлили в душата му още от млади години. Аз, например, в последните години живея с идеалите на Обединението на целокупния български народ, а от спомените ми от младини, първо място заема заема епизода от Сръбско-българската война през 1885 г.

Всяка година на датата 6 септември, денят на обявяване на Съединението и до края на свършване на войната, аз с цялото си същество се пренасям и преживявам между Вас, вашият чудесен роден край – „Земен рай“, описван от Каниц, Вазов, Костов и други туристи и пътешественици. Аз и днес не мога да се начудя на онова въодушевление, онази енергия, онази самоотверженост и готовност за самопожертвуване, онова пренебрежение към смъртта, които обладаваха тогава цялото ми същество. Но тези добродетели не бяха достастъчни за постигане на крайната цел – победата. За тази цел бяха нужни и други – странични фактори, а тези фактори аз намерих във Вашите доблестни съграждани, а те бяха:

1) В. Младенов- председател на Реквизиционната комисия, Д. Иванов – подпредседател, Павловски – секретар.

2) Цеко Панов – председател на Комитета по съединението.

3) Желю Димитров – околийски началник, Хр. Божилов – секретар, Йордаки (или как се викаше) – старши полицейски стражар.

4) Стефан Андреев, кмет, когото Чолаков искаше да обесиме. Аз се противопоставих, понеже от събраните сведения узнах, че Чолаков имал лична вражда спрямо кмета.

5) Никола Каракашев, Иван Кирков, Камен Живков – неустрашими, храбри конни юнаци, Стефан (или как се викаше) – налбантин с червен брезов кон.

6) Гражданите Конов, Вълчев и всички други, все доблестни граждани.

Те полагаха всички усилия да задоволят нашите искания за войниците ни, при всичко, че много от тези искания, ние сами съзнавахме – мъчно могат да бъдат изпълнени при тогавашните условия.

Прочие, прекланям се пред светлата памет на починалите тогавашни дейци и белоградчишки граждани – Бог да ги прости и прибере душите им в небесните Си селения.

На живите от нея епоха дейци и на наследниците на починалите, пожелавам всички земни блага, здраве, бодър дух и вяра в бъдещето на България, като им завещавам идеал – обединението на българското племе.

Да живеят Белоградчишките граждани – ура !

Ваш предан П. Дворянов (подпис)

 П.П. Моля Ви горното съобщете на съгражданите Ви на 19 (6) ноември, по случай славната победа над вероломния сърбин преди 43 години. Съшия, 1 ноември 1928 г., София

Моля да ми се съобщат имената на наградените ученици с моя скромен дар (подпис)

Прилагам пошенски марки 4 лв.

Ето няколко портрета на част от посочените по-горе белоградчишки граждани:

Цеко Панов, народен представител в Учредителното народно събрание, дядо на Коста Желев, адвокат и б. народен представител

Иван Кирков, известен до днес като кмета на града, изградил Парка и посадил Боровата гора.

Фамилията Конови пред къщата им в центъра на града (credit: K. Konova)

========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

К. Стефанов от Белоградчик, народен представител в VII обикновено народно събрание (15 октомври 1893 г. – 1 август 1894 г.)
Кратък живот има това народно събрание, защото оставката на Стефан Стамболов предизвиква парламентарна криза

Ученички и учители от Промишленото училище, 24 май 1951 г.
Фонът на снимката подсказва, че снимката е направена пред старата гимназия

===========================

Sofia, 28 October 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)