БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 290 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3183, Wednesday, 21 October 2015
==============================
ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ НА ТОЛСТОИСТИТЕ В БЕЛОГРАДЧИШКО (1926 Г.)
Белоградчик никога в миналото не е бил капсулирано селище. И в турското управление, и след Освобождението, градът е бил съсредоточие на културни сили, идващи от цялата страна и дори вън от нея. Затова естествено всякакви идеи за устройството на обществото са намирали проявление в града. Обаче доктринерният комунизъм (тесните социалисти) никога не е имал силно влияние в града. Разбира се на доктрините на комунизма, добре представени в България с преводна литература и периодика, подвластни са били някои от учителите. Тази част от учителството е мечтаело за диктатура на пролетариата, съветска власт и колхози. Но пролетариат и хора на наемния вид в България никога, дори в турските времена, не е имало в нужния според теорията размер. Затова тесните социалисти са насочили пропагандата си към селската беднота. Немотията и невежеството са благоприятна почва за такива идеи – оказва се, че завистта и омразата, неизкореними човешки качества, са ефективен инструмент за разпространение на такива идеи – „защо вие тънете в беднотия и невежество, а други живеят в разкош, защо вие работите от рано сутрин до късно вечер, а други ползват благата, които вие създавате“.
Сред учителството известно разпространение са получили и идеите на толстоизма. Основният инструмент на толстоизма не е завистта и омразата, а уважението и любовтта между хората. Всички трябва да работят и върху това толстоистите са построили своите комуни.
Ние вече знаем, че толстоистите имат забележителни постижения в някои от селата на Белоградчишка околия. Голямо постижение е, че толстоистите в Белоградчишко са издавали свое списание „Ясна поляна“ – първо в с. Върбовчец, а по-късно редакцията се е преместила в с. Ружинци.
Тостоистите, обаче, не са поощрявани от официалната власт, която виждала в толстоизма прикрит комунизъм. Комунистите също мразели толстоистите, защото виждали в тях конкуренти в работатата им сред малоимотното селячество. Затова след като комунистите хвърлили бомба в клуба на толстоистите в с. Ружинци (1927 г.), комуната на толстоистите в това село се е самозакрила.
Как толстоистите са общували помежду си? Как са споделяли идеите си един с друг? Това съобщение е за една тяхна екскурзия през 1926 г. – тази екскурзия тук е предадена така, както я видял окръжния училищен инспектор Тодор Паликаров – върл противник на толстоисткото учение. Откъси от посочената тук негова книга (която ми бе дадена от г-н Иван Спасов) дават описание на тази екскурзия.
Според Паликаров главната фигура сред толстоистите е Андрей Кръстев. Той е бил начален учител във Видин, но очевидно е бил човек с влияние в града. Ето негова картичка от фронта, изпратена на Найчо Цанов (1857-1923):
Военна пощенска карта
Подател: А. Кръстев, 2/6 запасна болница
До Господин Найчо Цанов, хотел “Комерсиал”, гр. София
Бивак при с. Кърналово, Петричко, 8 юли [1]916 [г.]
Драги бай Найчо,
Искам да пиша на всички, но за да седна и допиша една проста картичка е необходим немалък “героизъм”: тропическите горещини тук убиват всички сили у човека, че дори и мисълта едва пъпле. Вярваш ли, под сянка завчера бе близо 60 градуса: земята бълваше огнени пари, а ветрецът гореше лицата. Всички предмети под палатката се напекоха. Само ноще и сутрин тук се живее и работи, а дене всичко е в летаргия. Няма човек с неразстроен стомах и неизсушен.
Месо се понамерва вече, но зарзават никак. А хлябът е ужасна кал, коята повече разстройва, но не храни.
Тук не идват ежедневници, та да видим, какво прави сега бай “Дойчо”.
Зам. началник ни е сега, врем[енен], д-р Ненов. Добре минаваме. Сърд[ечен]поздрав теб и на всички приятели, Андрей
(бележка на лицевата част) Преди 3-4 дни аероплан пустна 8 бомби в Петрич: има убити 2 и ранени 6 и много добитък.
И още една бележка – споменатият д-р Ненов е старшият лекар на 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик (сан. майор д-р Борис Ненов, р. 12 април 1872 г. в с. Долно Сахране, Казанлъшко)
=======================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Паметник от комунистическата ера в с. Горни Лом, Белоградчишко
Паметник на Тодор Титуренков, комунист от с. Грамада, Кулско. Паметникът е на главната улица в Белоградчик, която дълги години също носеше неговото име. Тодор Титуренков е бил учител в Грамада и основател на комунистическата организация там, избиран е за народен представител от Белоградчишка околия, убит е в околностите на гара Макреш на 27 септември 1923 г. (комендант на гарата е бил поручик Атанас Пантев от Белоградчик – 20 години по-късно полк. Пантев (1892-1943) е бил застрелян на входната врата на дома му в в София от комунистическа наказателна група (Митка Гръбчева, Величко Николов, Виолета Якова).
Тодор Титуренков
Поручик Атанас Пантев, от Белоградчик
===========================
Sofia, 21 October 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)