БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 290 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3184, Thursday, 22 October 2015
==============================
БЕЛОГРАДЧИК ПРИ ТУРЦИТЕ: ПЪРВАТА БОЛНИЦА (1850 г.), ПЪРВАТА БАНКА (1865 г.) И НЯКОИ ДРУГИ ЧЕРТИ
Военната болница (1850 г.)
След края на Руско-турската война руската администрация в България заварила 15 турски болници 7 от тях били военни. Турските военни болници били в градовете: Шумен, Белоградчик, Видин, Адлие (Кула), Сливен, Пловдив и Варна. Освен тях в други градове на Османската империя имало здравни градски участъци. Още в Турция имало две частни болници – в Пловдив и Варна, а имало и една католическа болница – в Пловдив.
Къде е била тази болница – Киро Панов съобщава (1938 г.): ,Стара сграда още беше Астахенето (болницата), която беше над „Тиквината градина”. Аз, обаче, не знам къде е била „Тиквината градина“. Може би на това място по-късно е построена старата болница.
Погледнете тази мистериозна фотография, на която се виждат войници и други казарми в центъра на града. Снимката е мистириозна, защото в горния край в дясно не се вижда стената на Калето – вместо крепостта там се виждат храсти. Снимката не е датирана, но несъмнено е от турското време. Едва ли тя е направена преди построяването на разширението на крепостта (1837 г.), защото тогава фотографията едва е прохождала. Навярно снимката е била с дефект и при ретуширането ѝ фотографът е заменил крепостните стени с храсти.
Първата банка (1866 г.)
Кредитното и банково дело в Европейска Турция в въведено от Мидхат паша. В 1865 г. е създаден Фонд за обществени блага (Common Good Funds). Една година по-късно (1865 г.) Фондът е изградил клонове в градовете: Дупница, Самоков, Орхание (сега Ботевград), Свищов, Белоградчик и Тутракан. По-късно са се появили клоновете в: Хаджиоглу Базарджик (сега Добрич), Осман пазар (сега Омуртаг), Оряхово, Берковица, Кюстендил и София.
Мидхат паша (1822-1883)
Не се знае къде в Белоградчик се е помещавала кантората на Фонда за обществени блага. Поради характера на тази дейност, навярно кантората се е намирала в някоя от двете големи административни сгради. Ето едно кратко описание на тези сгради, почерпено от книгата на Киро Панов „Белоградчик (минало и настояще) (1938 г.):
„Други две вековни сгради стояха до 1885 и 1898 година. „Войводеният конак” беше в двора на сегашната прогимназия „Христо Ботев” [старата гимназия на централния площад, построена през 1901 г.] – двуетажно здание, направено от дялан къмък (долният етаж) и долма (горният етаж) с богата резбарска украса по таваните и долапите, което здание личеше, че е строено преди повече от 1-2 века. Това здание изгоря по време на Сръбско-българската война през 1885 г. „Новият конак” беше красиво каменно двуетажно здание с два закрити балкона, строено след „Войводения конак”. Това здание пострада частично от бомбардировката на града от румънската артилерия, която стреляше от „Калето” над с. Боровица. То бе съборено през 1898 г. и на мястото му се построи Военният клуб.”
Преди години намерих един ранен източник, непознат в България – книга на Skene от 1854 г. Това е и най-ранният източник за Белоградчишкото въстание, защото Skene е посетил Белоградчик само седмица след потушаването на въстанието.
В тази книга има текст, който образно и пълно описва живота в конака на Белоградчик и вътрешната му уредба. Ето го:
[С]лед стръмно изкачване стигнахме върха с една редица скали, от които Белоградчик [Belgradjik] се виждаше като на длан с неговата крепост с надвиснали скали и белите му къщи и минарета, струпани наоколо. След дълго спускане влязохме в града, в чиито околности имаше на бивак два ескадрона редовна войска – драгуни с пики, изпратени тук да патрулират. Заведоха ме в къшата на мюдюрина.
[Т]ой беше възрастен човек, облечен със старите турски дрехи, здрав, добродушен и с чувство за хумор; запознат с правилата на гостоприемството, защото за мен бе приготвена банята за освежаване след пътуването и ме чакаше после добра вечеря…. След вечерята мюдюринът ми представи своята версия за случилото се… Моят любезен домакин ми зададе много въпроси относно Англия и между другото ме попита дали моите сънародници някога проявяват недоволство и пишат петиции срещу бремето на данъците, които трябва да плащат. Аз му казах, че това се случва често.
„ И колко хора се обединяват от такава цел?, попита той.
„Петициите често се подписват от стотици и хиляди хора”, отговорих аз.
„Стотици и хиляди!”, той се учуди. „И какви въоръжени сили вашата кралица праща срещу тях?, попита той.
„Никакви!”, казах аз.
„Невъзможно!”, вие се шегувате.
„Е, има няколко полицаи да поддържат ред на улицата.”
„Чок шей!”, той възкликна, много изненадан; „и как са въоръжени?”
„Те носят само по един малък нож, не по-дълъг от фут.”
„Чок шей!” И не ги ли убиват?”
„И косъм не пада от главата им”
„Пек чок шей!”
В битов план интерес представлява и следното описание: един черен слуга е завел Скене в стаята за нощуване, където е имало един удобен диван с най-високо качество копринени чаршафи, брокатена завивка с подплънка от памук, бродирана със златни нишки, удобна възглавница от муселин с цветя от разноцветна коприна по краищата и тънка копринена мрежа срещу досадни насекоми.
Българският надпис върху турската крепост
Разширението на Белоградчишката крепост след години спиране на строежа, поради чумни епидемии, е зевършено през 1837 г. Този строеж е дело на Хюсеин паша.
Хюсеин паша
Карел Шкорпил (1859-1944) при своите археологични проучвания е открил каменна плоча на български език върху главната врата на крепостта. Той пръв е описал този надпис (1892 г.) и съобщава, че е оставил плочата в Белоградчишкото околийско управление. През 1946 г. Симеон Ванков отново е показал този надпис и съобщава, че плочата е била във Видинския музей и после е изчезнала. Жалко е, че такъв важен артефакт е загубен. Остава загадка защо такава голяма крепост на поробителите е титулована с надпис на езика на раята.
Турската поща в Белоградчик
Нямам никакви сведения къде се е намирала пощенската станция в града в османските времена. Но със сигурност в града е имало поща. Преди доста години почти професионално се занимавах с филателия. При пътуване в чужбина редовно посещавах филателните музеи и специализираните магазини [Имам публикувана статия за филателния музей в Будапеща]. Веднъж в Стокхолм намерих една пощенска марка, описанието за която уточняваше, че марката е от пътувало писмо и носи клеймото на пощата в Белоградчик. Марката е подпечатана с двоен кръгов печат, надписът е на арабски и годината е 1875. Ето я:
Горните данни показват, че Белоградчик, поради стратегическото си военно значение, е имал силни позиции сред градовете в Европейска Турция. Вижте план на града от 1865 г. Градът, вън от крепостта, също е заграден с градска стена с две капии – Видин капия и Ниш капия, които нощно време са се затваряли и никой в това време не е могъл да влезе в града, защото по градските стени е имало нощна въоръжена охрана. Българите и две еврейски семейства са живеели в Калафат махала (около храмът „Св. Георги Победоносец“, намираща се вън от стените на града. Картата е публикувана през 1946 г. от нашия съгражданин подполковник о.з. Симеон Ванков.
Доказателство за особената роля на Белоградчик в турската военна доктрина виждаме и в Одринското примирие, с което се е сложил край на военните действия в Руско-турската война: Султанът се е задължил да предаде на руския император крепостите Видин, Белоградчик, Силистра, Русе и Ерзерум, а руският император е приел задължението да позволи на турските военни части с военни почести да напуснат гарнизоните си.
=====================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
През септември 1935 г. в Белоградчик и Видин е сниман филма “Михаил Строгов”. На снимката са показани войници от 1/3 -а рота, облечени като татари, за снимки във филма
Изпращам една стара снимка, която случайно открихме чрез вестник “Минаха години, брой 34 от 21 август 2012 г, 8-ма страница. На тази снимка е баща ми – Иван Бъзински (р. 1948г.) по време на събитията в Чехия. Под снимката има текст – “Тъжни са лицата на нашите бойци в Прага на 09/09/1968 г. след убийството на Николай Николов от ротата на старшина Чакалов от Харманлийското поделение 55320.
Тодор Бъзински
===========================
Sofia, 22 October 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)