БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 285 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3148, Thursday, 24 September 2015
==============================
ЛЕКАРИТЕ В БЕЛОГРАДЧИК (1927 Г.)
Главната дирекция на народното здраве към Министерството на вътрешните работи и народното здраве публикува през 1927 г. „Списък на лекарите в България през 1927 година“.
В този списък са представени следните лекари от Белоградчик и околията (посочени са лекари на държавна или общинска служба и не са посочени лекарите на свободна практика):
Д-р Константин Петров, от Белоградчик (53 годишен), завършил медицина в Тулуза (разрешение за свободна медицинска практика от 1898 г.) През 1927 г. е общински лекар в гр. Севлиево.
Д-р Александър Стефанов, от Белоградчик (45 годишен), завършил медицина в Мюнхен през 1908 г. През 1927 г. е околийски лекар в Белоградчик.
Д-р Христо Цанков, от Белоградчик, 30 годишен, завършил медицина в София през 1924 г. През 1927 г. е военен лекар.
В разглеждания смисък има и двама лекари, които не са български поданици, но са на служба в Белоградчик:
Д-р Митрофан Ретифов, 78 годишен, завършил медицина в Москва. През 1927 г. е участъков лекар в с. Ружинци, Белоградчишко.
Д-р Иван Попов, 33 годишен, завършил медицина в Харков. Участъков лекар в с. Рабиша, Белоградчишко.
Добре е известно, че в тези години свободна медицинска практика в Белоградчик е имал още един белогвардеец:
Д-р Григорий Йосифович Ткаченко, р. 15 януари 1894 г. в с. Дмитриевска, Кубанска област. В България е от 1920 г. и известно време е бил градски лекар в Белоградчик. Имам „личен“ спомен за д-р Ткаченко. Бил съм плачливо бебе и не съм се развивал достатъчно добре. Завели ме при д-р Ткаченко и той бил казал: „това дете нема да го бъде“. Не ми се вярва да е казал тези думи, но така се говореше вкъщи.
Д-р Ткаченко
За д-р Петров (Севлиево) и д-р Попов (Рабиша) в наши дни не се знае нищо. Но градът още пази спомен за стария д-р Стефанов – родоначалник на голяма медицинска фамилия – лекари в продължение на много години лекували хората на Белоградчик и околията: неговият син е д-р Стефан Стефанов, завършил медицина в Монпелие (гръдни болести), а неговият внук е д-р Сашко Стефанов, р. 1943 г., хирург, б. управител на болницата в града.
Д-р Александър Стефанов в свободното си време обичал да моделира с глина. Тази негова дарба се е предала на неговата дъщеря Бояна Стефанова и неговият внук Александър Хараламбиев.
Според „Списъка“ д-р Ретифов към 1927 г. е 78 годишен и на тази възраст бил участъков лекар в Ружинци. Това предизвика съмнението ми и последваха допълнителни проучвания. Ето историята на д-р Ретифов:
Д-р Митрофан Ретифов
Митрофан Иванович Ретифов е роден на 2 декември 1868 г. в ст. Суворовская, 2-ри Донски окръг (следователно към 1927 г, е бил не 78, а 58 годишен). Д-р Ретифов е завършил медицина в Москва през 1893 г. В Русия д-р Ретифов е бил санитарен лекар – преди да постъпи в Белите войски е бил главен лекар на инфекционната болница в Харков. По време на Гражданската война е бил военен лекар в полковата болница на Лейб-гвардейския казашки полк. В края на войната на миноносеца „Шарброк“ е евакуиран в Цариград, от където е заминал за България – в Белоградчик и после е заел длъжността учасъков лекар в с. Ружинци, Белоградчишко – членувал е в Съюза на руските лекари в България. В края на 1927 г. д-р Ретифов е напуснал Ружинци, за да замине за Брюксел.
Какво се е случило с д-р Ретифов три години по-късно – той заминал за Парагвай. Като майор от медицинската служба на Парагвайската армия той взел участие във войната на Парагвай с Боливия. В началото на Втората световна война д-р Ретифов се върнал в Европа – живял в Прага и бил ковчежник на Съюза на руските лекари в Протектората Чехия – Моравия. След края на войната отново заминал за Южна Америка – в Аржентина – починал е на 19 март 1961 г. в Олегарно-Андрада (Аржентина). Д-р Ретифов е автор на няколко десетки научни публикации. Имал е три деца. Единият от неговите синове, също офицер и емигрант в Парагвай е познат като един от изследователите на басейна на р. Конго в Африка – и той е написал няколко книги.
Каква сложна съдба – достойна за роман или филм! Големите социални катаклизми предизвикват вихри, които отнасят хората като прашинки навсякъде по света – оцеляват най-способните, най-умните – хората, които не допускат разума да потъне в океана на емоциите. Навярно д-р Ретитов е бил такъв човек.
Още един руски лекар е прекарал част от живота си в Белоградчик. Това е д-р Сергей Владимирович Пташников (1905, гр. Харков – 5 април 1982 г., Дългопол). Още през 1905 г. е загубил майка си, а през 1919 г. е загубил и баща си. С белите войски, 15 годишен, Сергей сам, без семейство, е попаднал в България. Тогава, за да се прехранва, е бил нает да пасе козите на човек от Белоградчик. Ние не знаем сега при кого в Белоградчик Пташников е бил козар, но на тази „служба“ Пташников е останал година-две, след което е работил в мини Перник, а после в работилницата за артилерийски снаряди при летище Божурище. Д-р Пташников цели 33 години е завеждал хирургическото отделение на болницата в Провадия. И той като д-р Ретифов се е занимавал с наука – публикувал е в български, руски и френски медицински списания.
И в този случай изводът идва от само себе си – никакви житейски трудности не могат да попречат на човека, озарен от искрата на съзиданието, да изпълни мисията, с която е дошъл на този свят. Ние не знаем дали всички имат някаква жизнена мисия и кой е заложил тази мисия на хората, които са родени с нея. Д-р Пташников е изпълнил своята мисия!
Остана да кажем няколко думи за д-р Христо Цанков – първият рентгенолог е Белоградчик със собствен рентгенов апарат. Този апарат е бил монтиран в приземния етаж на старата фамилна къща на ул. „Дворянова“, в която до края на дните си живееше Софка Цанкова (тетка Софка бе известна и обичана в града учителка) – съпруга на рано починалия Петър Цанков (вуйчо Печо) – брат на д-р Христо Цанков. В нашето списание „Венец“ изцяло бе представена книгата на Андрей Петрушев „Народна дивечова кухня (ловджийска готварска книга)“, издадена в Белоградчик в печатницата на Стамен Каменов през 1939. Предговорът към тази книга е написан от д-р Христо Цанков. Тези уводни думи към книгата завършват така: „Г-н Петрушев е стар ловец, такъв е бил в миналото, такъв е сега, такъв ще си остане и в бъдеще. Всички изложени упътвания и предписания са изпитани лично от него. Те не са преписани от някъде или измислени само да попълнят страниците. А славата на автора, като майстор на дивеча, се носи надалече. Тази малка книжка не трябва да липсва нито в едно домакинство, където се внася крехко месо. Книгата ще бъде добър помощник и съветник на всяка млада домакиня.“
===========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Самуел Мойсей Ардити,
р. 12 август 1902 г. в гр. Белоградчик
п. 30 декември 1980 г. в гр. София
1901 г.
====================
Sofia, 24 September 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)