БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 278 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3125, Wednesday, 2 September 2015
==============================
БЕЛОГРАДЧИШКОТО ВЪСТАНИЕ В ПОВЕСТ НА ЗМЕЙ ГОРЯНИН (1936) – ПЪРВА ЧАСТ
Първата художествена творба за Белоградчишкото въстание от 1850 година е повестта „Мъченик“ на Любен Каравелов. Не ми е известно тази ранна повест на Любен Каравелов (1834-1879) да е издавана като отделна книга. С подзаглавие „Разказ (Посвещава се на българските хъщове)“ тази повест е представена в 13 последователни броя на Каравеловия вестник „Свобода“, издаван в Букурещ – от бр. 20 (22 март 1870 г. до бр. 32 (27 юни 1870 г.).
Шестдесет и шест години по-късно в Библиотека „Завети“ на Никола Балабанов (1893-1966) и Мирослав Минев (1898-1983) се появява повестта „Кнез Иван Кулин“ на Змей Горянин. Първите четири глави на тази повест са посветени на подготовката, провеждането и погрома на Белоградчишкото въстание. Тези глави изцяло ще бъдат представени в нашия Лист.
Светлозар Димитров (1905-1958), публикувал под псевдонима Змей Горянин, е между най-интересните и продуктивни български писатели – писал е стихове, книги за деца и исторически романи. Той има злощастна съдба – книгите му са били включени в списъка на забранените книги и иззети от библиотеките, той е бил осъден на една година затвор, предлагана му е реабилитация (Георги Радославов, Христо Радевски и Младен Исаев) след покаяние, което писателят не пожелал да направи. Змей Горянин след освобождението си от затвора е напуснал публичния живот, оттегляйки се в манастира „Седемте престола“, където починал при неизяснени обстоятелства.
Ето преценката на Никола Балабанов за книгата и за Иван Кулин (1805-1870):
„Изкована от златото на тъй богатото наше минало, тази повест изправя в целия му значителен и изключителен ръст един от ония достойни синове на родната земя, които в живота имат една задача и един едничък смисъл: да дадат всичко и преди всичко живота си за свободата и величието на своя народ и на своята свидна звмя. Иван Кулин е от ония, които, докато са живи, докато дишат въздуха под небето на поробената си родина, не могат да повярват, че са обичали наистина родината си, от ония, които едничко смъртта е в състояние да ги увери, че действително са обичали България. Иван Кулин е тип на ония синове на корав и кален в борби български дух, които бяха натоварили върху плещите си последното и най-тежкото в същност бреме, бремето на ония устреми, които развихриха със страст героизма на българския народ, цъфнал по-късно със свидна слава върху челото на Шипченския балкан.“
Прочетете предговорът и глава първа на повестта:
================================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Атанас Живков (1869, Белоградчик – 1936, Белоградчик) – син на Живко Вранчето, участник във въстанието
1936 г.
====================
Sofia, 2 September 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)