БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 276 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3109, Wednesday, 19 August 2015
==============================
СТРАНИЦИ ОТ МИНАЛОТО (ФЕРДИНАНДА –ВЕНКА СТЕФАНОВА СТРИГАЧЕВА) – ДЕВЕТА ЧАСТ: ОТНОВО ВЪВ ВИЕНА
Авторът: Фердинанда Стефанова Стригачева (1897-1976)
Отново във Виена
Виена си бе същата – непроменена, красива и весела, особено през пролетта. Навсякъде из виенските гори имаше пръснати малки бирарии с оркестри, където излетниците си отпочиваха, изпиваха по някоя бира и всички посетители пееха заедно с оркестрантите. Весел и добър народ са виенчани! Но дълго време не можах да се освободя от преживяванията си в България. Нощните арести и побоищата не ми даваха спокойствие да се порадвам на хубавата пролет в този красив град.
Когато се завърнах, заварих нашата организация съвсем променена. Станало презаписване на членовете. Едни бяха отпаднали – тези които държаха строго на всички точки в резолюцията, осъждаща ръководителите на Септемврийското въстание; други заминали за България по партийна работа като мен, трети – препратени за СССР. А имаше и такива, избягали от България, спрели се временно във Виена и се записали за членове на нашата организация, като Сава Гановски. Той ходеше с широка черна връзка като анархист и отначало не ми вдъхна голямо доверие. Страхувах се да не би сега пък някой анархист да се е вмъкнал в редовете ни и отново да се внесе разцепление в организацията. Обаче впоследствие със своите разумни изказвания той спомогна много за избистряне умовете на много другари немци, чехи и югославяни. На Ботевия ден др. Гановски изнесе доклад пред всички братски партийни групи. С това се повдигна авторитетът на нашата организация, който по онова време, поради разправиите около резолюцията, бяхме загубили.
Сава Гановски (1897-1993)
На тръгване от България другарят Младен Вълчев от моето село ми каза, че от сигурно място узнал, че бил изпратен таен агент зад граница да убие Георги Димитров. Щом пристигнах във Виена, казах на Калчев и Тодоров, да сигнализират за това в Задграничния комитет. По-късно разбрахме, че е имало действително някакво лице от Югославия, което непрекъснато се интересувало от Георги Димитров и искало да се срещне с него. Нашите другари в Югославия, за да не изпаднат в грешка, решили да го проверят, като двама души го завели на баня и докато той с единия другар се къпел, другият излязъл бързо и с предварително приготвения шперц отворил заключената чанта на заподозрения. От документите в нея се уверили, че този действително е агент на Цанковото правителство. Агентът не разберал, че са го разкрили и продължавал да иска среща с Георги Димитров. Тогава нашите другари му казали, че Димитров е в Съветския Съюз и че щом като иска да го види да тръгне с тях за СССР. Тръгнали и по пътя другарите бутнали агента от влака.
С пренесените пари в питката едва можах да изкарам до края на летния семестър. След това средствата ми се привършиха. Тогава започнах да ям само по веднъж на ден. Купувах си купони от студентската менза и то само за обяд, а вечер си лягах рано. За неделя не взимах купони, понеже купоните бяха двойно по-скъпи, а прекарвах повечето в лежане. От глад бях забравила даже и дните и в един неделен ден отидох да се храня, като мислех, че е събота и имам купон. Гледам по масите се сервира много хубаво ядене и десерт бухти с шоколаден крем, както това бива в празнични дни, и се зачудих. Набързо седнах на най-близката маса и сервитьорката незабавно ми поднесе храната, срещу която трябваше да ѝ дам купона си. Започнах да търся в чантата си и като не го намерих, тя си взе обратно храната, а аз станах от масата и си тръгнах още по-гладна и отчаяна с раздразнен апетит от миризмата на хубавите ястия. Едва на излизане разбрах, че този ден не бил събота, а неделя, затова не съм имала купон.
Върнах се отново в квартирата си с две-три почивки по пейките на Тюркеншанцпарк, защото бях премаляла от глад. Сетих се, че в плетената кошничка бях оставила няколко корички от питката на мама, в която бях пренесла парите. Изядох ги и ми се видяха по-сладки от козунак. Какво не прави гладът! Така че тази питка, омесена с костеливите ръце на мама, два пъти ме спаси от глад – първия път, като пренесох парите в нея на Ломското пристанище, и сега, когато бях останала без пари и купони. Горката мама, с каква ли майчина благословия бе омесила тази питка!
Останах с много малко пари, а ваканцията настъпи и всички българи се разбягаха. Освен това и хазайката ми замина за Дармщат на гости при сина си, така че нямаше от кого да искам пари на заем. В такива случаи чужденците прибягваха за помощи до своите легации, но тогава ние, студентите – комунисти, не смеехме и да минем край българската легация, камо ли да търсим помощ, защото се намираха продажни българи, които ни клеветяха. Писах на родителите си за пари и те ми отговориха, че от банката не дават да ми се препращат пари по официален ред, тъй като съм заминала без разрешение, почти нелегално. Ето защо те ми изпратили 5000 лева в София до др. Бельо Георгиев, та да ми ги изпрати чрез частна банка. Обаче в това време той отсъствувал от София и парите се върнали обратно на баща ми. Аз бях вече останала съвсем без пари, когато един ден съвсем неочаквано ме посети братовчед ми Никола Недялков и се зачуди, като ме видя толкова отслабнала. Помисли, че съм болна, но като разбра, че нямам пари, даде ми няколко крони и си отиде без да мога го изпратя, защото нямах сили да изляза с него да се поразходим.
Беше неделен ден и магазините бяха затворени, а ако отидех на ресторант, щях да си похарча всичките пари, та реших и този ден да прекарам гладна, и сутринта рано се запътих към близката бакалница. При вида на всевъзможни деликатеси си купих само сланина, няколко яйца и един баят хляб за по-спорно. Няколко дни близах сланината с малко парченце корав хляб, защото не знаех кога ще получа парите и не смеех да се отпускам много. След няколко дни получих известие от районната пощенска станция за препоръчано писмо. Нямаше съмнение, че в това писмо са дългоочакваните пари. Почти не спах от радост. Сутринта станах рано, нарязах останалата неизядена сланина, чукнах отгоре две-три яйца и хубаво се нахраних. След това се запътих за телеграфо-пощенската станция и се явих първа на гишето. Показах паспорта си на чиновника, а той след като го прегледа, ми каза, че писмото е за Невена Стефанова, а не за Фердинанда. Започнах да му обяснявам, че Невена е умалителното ми име, но той не искаше и да ме изслуша и затвори гишето.
Отидох тогава при началника на пощата, като му показах и студентската си книжка и той разреши на чиновника да ми даде писмото. Обаче още като го поех в ръце, познах, че то е кораво и си помислих, че това не са пари, а нещо друго. И действително, като го отворих вместо пари извадих отвътре сватбената снимка на една моя приятелка от София – Таня и др. Иван Григоров. Щастливите младоженци ме гледаха усмихнато, но на мен ми бе причерняло пред очите, защото заради тая снимка изядох всичките си хранителни запаси, с които можех да мина още някой ден.
Очакваха ме отново гладни дни. Сломена от отчаяние, едва се дотътрих до близката градинка, където много майки и гувернантки бяха насядали по пейките с деца. Седнах между тях, за да се залисам и забравя случилото се тази сутрин.
Залисана в игрите на децата, се поуспокоих, като си помислих, че изядената храна не е отишла напразно, защото тя ще ми държи сито поне няколко дни. Докато ми минаваха през главата тези радостни мисли, изведнъж почувствах в стомаха си силни болки. От продължителното гладуване стомахът не можеше да поеме храната, която изядох сутринта и всичко повърнах. Сега вече съвсем се отчаях и тръгнах към квартирата си. Излизайки от градината на тротоара до самата сграда пред очите ми се мярна малко портмоне, пълно с пари. Помислих, че това е видение, а не действителност, но въпреки това, се наведох да го взема. Но в момента, когато ръката ми се докосна до портмонето, то изведнъж се издърпа в храстите и изчезна от очите ми, а децата, скрити в тях, ми се изсмяха. Играещите в градината деца хвърляли това портмоне, за да мамят минувачите и да се забавляват.
Като пристигнах в квартирата си, легнах на кревата и колко време съм лежала и плакала, не зная, но когато станах, възглавницата ми бе мокра от сълзи. Престанах да излизам, защото нямах сили. Написах още много отчаяно писмо до родителите си, и те веднага ми изпратили препоръчано писмо с 200 лева. След това получих и пари, изпратени по един емигрант, но беше вече късно. Сега пари имах, но не можех по много да ям, защото стомахът ми не приемаше. Имах пари и за театър, и излети, но никъде не можех да излизам, защото от продължителния глад бях физически съвсем изтощена.
Австрийската полиция много добре знаеше, че във Виена има нелегален Задграничен комитет начело с Георги Димитров и Васил Коларов и ги търсеше навсякъде. По това време се случи едно куриозно съвпадение, с което виенската полиция се изложи доста. В нашия институт следваше лесовъдство един българин стипендиант на Цанковото правителство, който случайно се казваше също Васил Коларов и е също от Шумен. Той беше протеже на нашата легация, но понеже бил прогулял парите си, бил принуден временно да живее в някаква барака на градинари накрая на града. Но виенската полиция попаднала на този Коларов, усъмнила се в неговото безпричинно усамотяване и набързо го арестувала. Докато нашата легация разбере за случая и се застъпи за неговото освобождаване, студентът В. Коларов беше изтеглил доста във виенския затвор. Когато го видяхме след като беше пуснат на свобода, той беше така посърнал, че едва го познахме.
Авторът във времето, когато е писала спомените си
==========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Синовете на Борис и Стефка Балкански от Белоградчик
Емил Балкански, летец, загинал в самолетна катастрофа в скалите над Парка в града, 1940 г.
Сватбата на Стефан Балкански, убит след присъда от Народния съд, 1945 г.
====================
Sofia, 19 август 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)