БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 276 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3085, Thursday, 30 July 2015
==============================
УЧИЛИЩНИ ДОКУМЕНТИ ОТ БЕЛОГРАДЧИК (1951-1958)
Това са удостоверения, свидетелства и грамоти, издавани от Средното смесено училище „Кирил и Методий“ в годините 1951 – 1958. Това са документи, които удостоверяват, че ученикът преминава успешно в по-горен клас. Затова тези документи имат печат „не е последно“. При отличен успех се издава похвална грамота. Всички те са подписани от директора на училището – в 1951 г. – Крум Иванов, а след 1952 г. – Ангел Томов. Документите са подготвени от класния ръководител (в показаните документи: Емилия Поп Ценова (от I до IV клас), в V клас – Вера Пантева, в VI клас- Александър Томов (тогава учител по ботаника, по-късно учител по стенография, след което е завършил университетска физика и станал известен астроном и първи директор на Обсерваторията в Белоградчик). През 1954 – 1955 г. се появява още един подпис – на завеждащ учебна част (завуч) – Евтим Георгиев (този човек не влизаше в клас, но неговата позиция несъмнено бе отговорна – да следи дали учителите не се отклоняват от правилната посока на обучение и възпитание на учениците). Тук ще видите и диплом за взети норми БГСО (Бъди готов за санитарна отбрана) (1955 г.) – в изпитната комисия на трета позиция е Севка Илиева, от с. Протопопинци. Тя не беше учител, а щатен дружинен ръководител на Пионерската организация „Септемврийче“ в Белоградчишкото училище. Едва сега виждам, че някои от похвалните грамоти осигуряват и някои привилегии на тези ученици, които ги притежават. След 1953 г. българското училище изцяло копира съветския училищен модел – тогава се въведе 5-степенна скала на оценките в училище; тогава учебната година започваше на 1 септември; въведе се и писането в клас с лилаво мастило.
Показаните документи са мои, независимо, че в началото съм с името Борислав Вълчев Цанов – второто име е на баща ми, а третото – на неговия баща – Цано Тошев Цанов. Една административна реформа направи невъзможно това редуване на имената – собствено – башино – име на дядото. Вместо това трябваше да се избере фамилно име – така станах Тошев: затова Тошев (от Тошо Цанов Тошев, баща на дядо ми Цано) е баща ми, аз съм Тошев и моят син е Тошев). Впрочем имената Вълчо, Цано, Тошо не са белоградчишки имена – това са типични кулски имена (фамилията на баща ми е от гр. Кула).
Ето и някои училищни снимки от тези години:
II клас с Емилия Поп Ценова
IV клас с Емилия Поп Ценова
В кръжок “Сръчни ръце”, който се провеждаше в учебните зали на Промишленото училище, 1955 г.: с големия самолет Иван Георгиев и Юли Цветанов Трифонов (почина млад), вдясно на него Борис Костов Борисов (отряден председател), вдясно на него Марин Генадиев Цветков, пред учителя съм аз (поради неподходящ произход в пионерската организация стигнах само до “звеневи”) – помните ли поздрава на пионерите: “За делото на Димитров и Сталин – бъдете готови” – “Винаги готови”. Продължаваме по снимката – в средата между Иван и Юли – Бебо (Сашко Стефанов Стефанов) и най-вляво – Кити (Кирил Панталеев Панов).
В тези години друга мода бе моделирането на лодки и кораби от борови кори – корите взимахме от Боровата гора. При направата на параход Юли бе решил да му постави комин и се е опитал да закове една празна гилза (в околностите на града се намираха много гилзи) – гилзата била празна, но с капсул – така Юли загуби един или два от пръстите си.
====================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Каменни орнаменти над вратата на черквата “Св. Николай” в с. Търговище, Белоградчишко
Честване на Белоградчишкото въстание, 2010 г.
====================
Sofia, 30 July 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)