БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 275 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================

No. 3070, Friday, 17 July 2015

==============================

The meteogram: Belogradchik

БЕЛОГРАДЧИШКАТА ДУХОВНА ОКОЛИЯ ПРЕЗ 1924 ГОДИНА

Това съобщение съдържа две таблици, които са взети от книгата на Видинския владика Неофит „Видинска епархия: историческо минало и съвременното ѝ състояние“. Предлаганата информация е уникална по характера си и се предлага за първи път. Първата таблица дава информация за големината на енориите, които изграждат Белоградчишката духовна околия, средногодишния брой тайнства, извършвани в тях, свещениците – имена, година на раждане, образование, година на ръкополагане.

От тази таблица научаваме, че Първата Белоградчишки енория е управлявана от стария свещеник Генчо Гъдев (р. 1862 г., ръкоположен на 8 ноември 1897 г.). А Втората Белоградчишка енория е управлявана от руския свещеник Николай Бутков (р. 1888 г., ръкоположен на 6 август 1912 г.).

Чувал съм името на поп Гъдев от разкази на баба ми и дядо ми. Знам, че поп Гъдев (Генчо Н. Гъдев, от Габрово) е участвал в Балканската война като полкови свещеник на 15-и пехотен Ломски полк. В тези години той вече е бил над 50 годишен. Поп Гъдев, вече надхвърлил 55 е бил полкови свещеник на полка и през Първата световна война.

А за Николай Бутков вече е писано в този Лист. Нека да припомним:

Николай Георгиевич Бутков (1889-1944) е пристигнал в Белоградчик с Марковския полк като старши свещеник на Дроздовската дивизия. Когато полкът останал без средства, всеки е трябвало да намери някаква работа. Бутков е започнал да служи в Белоградчишката черква „Св. Георги Победоносец“ (до 1926 г.). Той с високото си образование, широките си познания, с вида си – висок, снажен, рус, синеок, представителен, бързо е спечелил уважението на белоградчишките граждани. Неговите пропоповеди са приемани много добре, защото били съдържателни и разбираеми – Бутков бързо е научил българския език. Бутков е пристигнал в България с кораба „Кирасунд“, но семейството му е останало в Русия. След много перипетии жена му с децата е пристигнала в България от Гърция с кораба „Цар Фердинанд“ и първата им среща с главата на семейството – Николай Бутков, е станала в Белоградчик (снимка). A това е семейната икона, с която отец Николай никога не се е разделял – била е с него и в Белоградчик. Отец Николай е погребан в руския участък на гробищата в Княжево, София.

„Отец тогда проживал еще в Белоградчике, как военный священник Марковских частей, которые жили еще в бывших болгарских военных казармах, но выходили на различные работы, чтобы добывать себе средства на пропитание. Вот мой отец также уже служил в болгарской церкви в Белоградчике.” (Павел Н. Бутков – на семейната снимка той е по-малкия син на отец Николай).

Втората таблица дава информация кога са построени нашите храмове, тяхното състояние през 1924 г., състоянието на гробищните паркове, черковните имоти и доходите от тях. От тази таблица научаваме, че Белоградчишкия храм „Св. Георги Победоносодец“ (1869 г.) притежава ливада от 24 декара, от която черквата е получавала доходи, част от които дори е имала възможност да капитализира. Не знам къде се намира тази ливада и дали нашата черква е поискала връщането на този черковен имот.