БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 269 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3037, Wednesday, 17 June 2015
==============================
ПЕЩЕРАТА МИРИЗЛИВКА
Белоградчишките пещери (на брой 121) не са по-малко интересни от Белоградчишките скали, но са много по-малко известни на широката публика. Достъпни за посетители са само две: Магурата и Венец. Значението на пещерите за науката, обаче, е неоспоримо. В по-ново време повечето от тези пещери са проучени от Белоградчишкия пещерен клуб „Бел прилеп“.
През 1924 г. Васил Атанасов предприема сондажни разкопки в Белоградчишката пещера „Миризливка“. Той показва откритите материали на Лазар Филков, учител по естествена история във Видин (р. 15 септември 1882 г. в Дебър), след което те двамата продължават проучването на пещерата в годините 1929 и 1930. Тогава са намерени много животински кости, които са показани на Рафаил Попов (1876-1940). Първата публикация за пещерата е на Рафаил Попов (1933 г.).
Доц. Рафаил Попов (1876-1940)
Проф. Златозар Боев
Най-скорошната публикация за „Миризливка“ е на проф. Златозар Боев (Проф. Боев е член на нашия Клуб и нему дължим възможността да видим тази публикация).
Казват, че Миризливка и Сухи печ (Козарника) някога са били свързани. Сега това са отделни пещери. Кости на пещерна мечка, освен в Миризливка, са намерени и в други белоградчишки пещери.
Белоградчичанин в бой с диви животни; семейството му чака изхода от борбата 🙂
Миризливка е пешера на около 2,5 км западно от с. Орешец. Намира се в североизточния склон на Венеца, вляво от шосето за гр. Белоградчик, в основата на малък скален откос. Пещерата е образувана в горноюрски варовици и има дължина 21 м и денивилация +1 м. Входът гледа на северозапад. Той има пещообразна форма и е с рамери широчина 2,50 м и височина 3,50 м. Навътре има една единствена галерия, по която се отива в югоизточна посока. До десетия метър галерията има размерите на входа. Веднага след това се достига малко разширение, в края на което има голям конусовиден сталагмит – единственото образувание в пещерата. След него тя се стеснява и става непродима. Подът на пещерата е покрит с дебели глинени наслаги (Жалов, Боев & Иванова).
===================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Фелдфебел Емил Балкански (1921-1941) от Белоградчик, паднал със самолета си недалеч от Ловния дом на Парка, където двамата пилоти намерили смъртта си. Долу е снимката на баща му – подпоручик Борис Стефанов Балкански.
Подпоручик Борис Стефанов Балкански, Белоградчик (на снимката -вляво). През Балканската война 1912 – 1913 г. е служил в 33-ти пехотен полк; В Първата световна война – от IX.1915 до IX. 1916 г. в 33-ти пехотен полк, от IX. 1916 г. до 30.VI.1918 г. в 3-ти Опълченски полк и от 1.VII.1918 г. до 4.XI.1918 г. в 12-а погранична дружина – Свиленград. След войната Балкански е станал учител.
Първото назначение на Борис Стоянов Стефанов – Балкански е било в с. Върбово, Белоградчишко. В тамошното училище той е престоял от 17 септември 1911 г. до 30 август 1912 г. Бил е със заплата 85 лв. Следващите назначения са били последователно в: Костичовци, Чунгуруз (сега Винарово), Киримбег (сега Покрайна), Гърци (сега Градец), гр. Видин, Държаница и Извор. Неговото учителстване е продължило до 7 февруари 1927 г. В Извор Балкански е загубил учителските си права, защото, увлечен в идеите за равноправие и солидарност (много от учителите в България са били подвластни на социалистическите идеи, дошли в България с книгите на Плеханов; разбира се всички течения са били представени сред интелигентните сили тогава – толстоисти, анархисти, широки социалисти, тесни социалисти – комунисти), Борис Балкански е организирал в селото комунистическа група. Загубил учителските си права Борис Балкански станал свещеник. Така от 1927 г. до смъртта му от туберколоза на 13 октомври 1936 г. протоирей Борис Балкански е бил енорийски свещеник в Белоградчик. Борис Балкански е бил ярка и надарена личност, с хубав почерк, с дарба да рисува с маслени бои и да свири на цигулка. Занимавал се е и с дърворезба. Неговата внучка Емилия Кожухарова съобщава, че в техния дом в Белоградчик са запазени прозоречни корнизи и дървен скрин, резбовани от него. След относително ранната му кончина Стефка Балканска, съпругата, е подарила всичките му картини на белоградчишкия храм „Св. Георги Победоносец“. Къде са тези картини в наши дни и има ли спомен за това дарение?!
=============================
Sofia, 17 June 2015 © B.V. Toshev