БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 269 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3036, Tuesday, 16 June 2015
=============================
УБИЙСТВА, ПАЛЕЖИ И РАЗРУШАВАНЕ НА СЕЛО ВОЙНИЦА, КУЛСКО, ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1913 Г. (СРЪБСКОТО ВИЖДАНЕ)
Сърбите твърдят, че при оттеглянето си в средата на 1913 г. българските войски са причинили разрушения в гр. Княжевац. С влизането си на българска територия в посока Белоградчик, Кула и Видин сръбските войски са извършили военни престъпления, документирани и оцененени по този начин от Карнегиевата комисия. Ето няколко откъса от този официален документ:
Преразказ: „за честта на сръбските военни части в Белоградчик имаше само няколко случая на кражби, извършени от войските. Такива бяха извършени в първия ден и останаха в тайна. Къщи и магазини без хора в тях бяха опустошени. Но след оплаквания на гражданите, виновните войници бяха наказани. Комендантът на града, г-н Т. Станкович, от Ниш, заместник в Скупщината, ни показа заповед за запазване на реда и за спиране на всякакви опити за криминални престъпления…“
В селата, обаче, престъпленията на сръбските войски бяха много по-сериозни с убиване на възрастни селяни и опожаряване на домоветете им с нанасяне на значителни материални щети. Между особено пострадалите села са Бела и Калугер, и двете недалеч от Белоградчик.
Преразказ: „селяните бяха насилствани да дават парите си на сръбските войници. В Калугер и Бела още стояха бесилките за измъчване на жертвите. В сръбските „комитети“ дори имаше включен свещеник. Цели стада от овци, кози, прасета, волове и коне бяха задигани. Селата по границата пострадаха най-много. Цели кервани идваха и заминаваха пълни с плячка. Купища търговски стоки заминаваха за Зайчар и продавани там. Не малко жени бяха озлочестени …“
Преразказ: „Това село [Войница] в района на Кула загуби 63 къщи; 32 къщи бяха напълно опожарени, а останалите бяха превърнати в руини. Комисията научи историите на някои от възрастните хора, които бяха ограбени и убити. Един от тях, чичо Никола, 80 годишен, бе убит в къщата си и неговият труп бе затрупан с камъни. Комисията фотографира неговия гроб, на който имаше прост дървен кръст. Един друг старец, чичо Драган, на 70 години, бе също убит. Трети, Петър Джульов, на 73, е имал идеята с хляб и ракия да тръгне към сърбите. Един от тях без причина го е намушкал с нож, а други двама стреляли в него. „Вие ме убихте, братя“, викал той, преди да падне. Когато войниците си отидоха, той изпълзя по корем няколко ярда до най-близкия подслон. Два дни и две нощи той остана в гората без да яде …“
„Във Войница няколко възрастни жени пострадаха. Три от тях бяха убити: Йота Микова, на 70, Сева Гьоргова, на 75 и Каменка Джонова …“
Интересно е да се види как сръбската общественост е била информирана за тези скръбни събития. Отговорът на този въпрос е тук:
Този разказ на Миленович завършва с описание на една добра постъпка на подполковник Джокa Джорджевич. Една жена се оплакала, че загубила във войната животните си. Подполковник Джорджевич дал бележка и казал: „иди при моите войници; те са купили стока, която се е лутала. Избери си девет овци – твои са.“ Ето снимка на подполковник Джорджeвич (от друг литературен източник). Подробности от биографиите на сръбските офицери, участвали в Белоградчишката офанзива, ще бъдат представени в друго съобщение.
=======================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Летният лагер на 15-и пехотен Ломски полк
От лагера връщане в казармите в града
====================
Sofia, 16 June 2015 © B.V. Toshev