БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 269 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
=========================
No. 3024, Friday, 5 June 2015
=========================
КАК Е ЗАГИНАЛ ПОДПОЛКОВНИК МАНДОВ (1913 Г.)
Подполковник (1911 г.) Ботю Мандов Илиев, р. 15 август 1865 г. в гр. Калофер
Семейство:
Баща: Илия Бочев, р. 1832 г.
Майка: Дона Бочева, р. 1855 г.
Брат: Киро Илиев Мандов, р. 1867 г.
Брат: Еню Мандов
Сестра: Стефана Илиева Мандова, р. 1871 г.
Съпруга: Стефана Николова Мандова, р. 1882 г. в Чепеларе
Деца:
Светослав Ботев Мандов, р. 1903 г. (живял във Франция)
Кирил Ботев Мандов, р. 1904 г.
Никола Ботев Мандов, р. 1906 г.
15-и пехотен Ломски полк е влязъл в Балканската война под командата на полковник Теофан Хранов с 95 офицери, 6 лекари, 5 чиновници, 8319 подофицери и войници и 825 коне. Подполковник Мандов е командвал 3-а дружина на полка, в чийто състав са били 9-а, 10-а, 11-а и 12-а роти.
Полк. Хранов съобщава на гражданите обявяването на Освободителната война срешу турците, Офицерското събрание в Белоградчик, 25 септември 1912 г.
През март 1913 г. турците са направили десант в залива при чифлика Арнауткьой и при мъгла и проливен дъжд бързо са успели да разширят своя успех. На 15 март 1913 г. 37-и пехотен Пирински полк не удържал на удара на турците и започнал безредно да отстъпва като увлякъл и ротите на 3-а дружина на 15-и пехотен Ломски полк. 4-а дружина на 15-и пехотен Ломски полк (майор Илиев) не е успяла да се притече на помощ, защото не е могла да заеме позиции, което е било осуетено от безредно отстъпвашите войници.
Така 16 март 1913 година е бил черен ден за 3-а пехотна дружина на 15-и пехотен Ломски полк. Убити или ранени и после доубити от турците са следните офицери:
Подполковник Мандов (Ботю Мандов Илиев), командир на дружината, от гр. Калофер, женен, баща на 3 деца;
Капитан Б. Цонев (Борис Цонев Стойчев), командир на картечната рота, от гр. Горна Джумая, женен. Баща на 2 деца;
Поручик З. Цветков (Захари Ценов Цветков), командир на 11-а рота, от гр. Видин, неженен;
Подпоручик Георги Мадански, от 11-а рота, от гр. Лом, неженен;
Подпоручик Йоцо Михайлов (Йоцо Михайлов Първанов), от 12-а рота, от гр. Берковица, неженен;
Поручик Васил Савчев (Васил Савчев Василев, р. 26 януари 1880 г.), адютант на 3-а дружина, от гр. Белоградчик, женен;
Подпоручик Д. Михайлов (Данаил Георгиев Михайлов), от 12-а рота, от гр. София, неженен.
А на 18 март 1913 г. е загинал още един офицер на полка: подпоручик Д. Ангелов (Димитър Ангелов Митев), от 4-а рота, от гр. Лом, неженен.
Как е загинал командирът на дружината подполковник Мандов? Това всъщност не се знае – знае се, че в боя е бил ранен, не е успял да се оттегли от полесражанието, освободил е придружаващия го войник, седнал е на земята, за да дочака турците. Последното, което са видели неговите войници отдалеч е, че турците са наобиколили ранения старши офицер. Предполага се, че подполковник Мандов, противно на етичните правила на войната, е бил доубит – не се знае къде е неговият гроб. Къде са погребани офицерите, посочени по-горе, също не се знае.
Генерал Тодор Кантарджиев, командир на 1-ва бригада на 6-а пехотна Бдинска дивизия
Един текст от книгата на генерал Тодор Кантарджиев „1-ва бригада от 6-а пехотна Бдинска дивизия в Освободителната Българо-Турска война 1912-1913 г.“ хвърля светлина върху тези злощастни за нашия полк събития. Всъщност, предлагам на вниманието ви част от заповед и изцяло заповед № 30 от 15 май 1913 г.на командира на 1-ва бригада полковник Кантарджиев, авторът на книгата.
Текстът е взет от втората част на книгата „Втори период: 21. I. 1912 – 18. V. 1913 година“. Книгата има и първа част. Двете книги са издадени през 1915 г. в едно от най-авторитетните български издателства „Ив. Г. Игнатов“ (Игнатови издания). За жалост, въпреки опита за реставрация в Народната библиотека, книгата е в много лошо техническо състояние.
====================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Полковник Атанас Пантев (1892-1943), юрист, от Белоградчик, убит от терористична комунистическа група (Величко Георгиев и Виолета Янкова), посмъртно съден от Народния съд и оправдан, но оправдателната присъда е останала скрита чак до 1990 г.
Атанас Пантев като поручик и комендант на гара Макреш, 1923 г.
====================
Sofia, 5 June 2015 © B.V. Toshev