БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 268 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==========================
No. 3021, Thursday, 4 June 2015
==========================
ТОЛСТОИЗМЪТ В БЕЛОГРАДЧИШКО
Учителството е естественият инкубатор на новите идеи за развитието на обществото. Старото българско учителство е имало съзнание за своята важна обществена мисия, която самоотвержено е била следвана въпреки трудните материални условия и недоверието и пренебрежението на големи слоеве от населението, страдащи от простотия, бедност и невежество. Не е случайно, че едно от първите учителски дружества в България е Белоградчишкото околийско учителско дружество „Раковски“, основано още през 1894 г. (за това дружество имаше съобщение в нашия Лист). Старото учителство, обаче, не е било единно за пътя, който ще води до благополучие на народа. В тези години социалните леви идеи са получили много привърженици сред учителите. Но разслоението между тях не е закъсняло. Тесните социалисти, нарекли се по-късно комунисти, били за радикалните мерки – социалната революция, диктатурата на пролетариата, републиканството, накрая идеята за установяваване на съветска власт по примера на болшевишка Русия, а социалното равенство щяло да се постигне чрез премахване на частната собственост, която била причина за появата на антагонистичните класи. Широките социалисти и социалдемократите не споделяли такъв път на развитие – те наричали този комунизъм доктринерен и неприложим за България, защото в България няма пролетариат, а е селска страна на частни собственици. Между двете групи, особено след 1903 г., са възникнали непримерими противоречия – комунистите наричали социалистите ренегати, опортюнисти, ревизионисти и лакеи на буржоазията. Толстоизмът е получил по-слабо влияние сред учителите в България. Толстоистите са смятали, че доктринерният комунизъм не предлага решение на недъзите в обществото. Напротив, радикалните подходи засилват конфликтите в обществото, защото всяко действие поражда противодействие. Така все по-грубите прояви на „подтиснатите“ водят до все по-брутални мерки на властта, която е смятала, че нейно задължение е да пази конституционния ред в страната.
Дали е имало учители – толстоисти в Белоградчишко? Да, имало е. Разбира се официалните училищни власти – в началото на двадесетте години – с окръжен училищен инспектор Тодор Паликаров и Белоградчишкия помощник училищен инспектор Г. Бошнаков – не са толерирали дейността на толстоистите и разбира се на комунистите. Защото според Паликаров „Толстоизмът, както се знае, а антисоциално учение, плод на анормални политико-социални условия другаде. Той е близнак на комунизма. Пасивният анархизъм – толстоизма и активният комунизъм се подпомагат взаимно в крайната цел и докарват еднакви последствия. Те са еднакво пагубни за един малък, онеправдан и ограбен от всички народ, комуто съдбата виси на косъм и който може да се спаси само с деен отпор и борба. Духовното самообезоръжаване на тоя народ чрез толстоизма, след като той бе обезоръжен материално от неприятелите си, би било равносилно на самоубийство“ („Историята на моето инспекторство“ от Т. Паликаров, Видин, 1927 г.).
Къде учителите – толстоисти са имали най-силно влияние в нашата околия? Преди всичко в с. Върбовчец, където и двамата учители са били толстоисти, после в с. Орешец н какрая в с. Ружинци, където те дори създали комуна и имали клуб.
Дело на толстоистите в Белоградчишко е списанието „Ясна поляна: списание за прост, трудов живот и единение чрез любовта“, с. Върбовчец, Белоградчишко, с редактори Васил Апостолов и Сава Боновски, и двамата от с. Ружинци, Белоградчишко. Тук прилагам два редакционни материала, които очертават програмата, която следва това издание.
Несъмнено създаването на едно национално списание в едно малко белоградчишко село е много съществен щрих в културната история на града.
======================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Битовият ресторант е построен на Мислен камък около 1958 г. Сега на негово място е издигнат по-голям ресторант.
Битовият ресторант на Мислен камък малко след построяването му. Отпред е баща ми, който тогава бе Началник търговия в НАРКООП. Някой на гърба на снимката шеговито е написал “проектопаметник”.
====================
Sofia, 4 June 2015 © B.V. Toshev