БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 268 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
========================
No. 3012, Thursday, 28 May 2015
========================
ЕДИН ТЕКСТ ЗА БЕЛОГРАДЧИШКОТО ВЪСТАНИЕ (НЕДЕВ, 1906 Г.)
Това е откъс от статия на Никофор Недев „Видин в историческо отношение“, с която се открива Годишника на Видинската държавна мъжка гимназия, 1905-1906 г. Никифор Недев е учител по история в тази гимназия. След две години той е назначен за и.д. директор на Видинската мъжка гимназия. Роден в в гр. Елена. Завършил е през 1887 г. Киевската академия.
Приложеният текст общо взето не съдържа нови и неизвестни факти за въстанието. В текста не става дума за предателството, погубило Белоградчишките първенци – инициатори и организатори на въстанието начело с баш кнеза на Белоградчик Цоло Тодоров. Но се намеква без подробности за още едно предателство в края на въстанието – „турските власти успели чрез българи да придумат мнозина от въстаниците да се разотидат; та като останали малко, турците ги нападнали и съвършено разбили. Тук паднали мъртви и ранени 279.“
Цитатът, който авторът дава на това място, е от Сборника на народни умотворения, т. 2, 1890, стр. 77-114. Справката показа, че това е подробната статия на Димитър Маринов „Политически движения и въстания в Западна България (Видинско, Ломско, Белоградчишко и Берковско): Принос за българската история“
Тази студия преди време бе представена изцяло в нашия Лист. В текста на Димитър Маринов не намерих числото 279 като брой на пострадалите в заключителната фаза на въстанието в Белоградчик. Изглежда уместно да си припомним как Димитър Маринов е описал края на въстанието:
„Слѣдъ потушванието на вьзстанията въ Ломско и Видинско, Турцитѣ сѫ се осмѣлили да отидѫхтъ да помогнѫтъ на събратията си въ Бѣлоградчикъ. Сега всички знаяли положително че Сърбия не само не помага на тая възбунтувана рая, но още и́ прави всевъзможни прѣчки (Сърбското правителство бѣ заповѣдало на пограничнитѣ власти да повръщатъ въ Турция и прѣдаватъ на турскитѣ власти всичкитѣ, които бихѫ избѣгнѫли въ Сърбия). Съединенитѣ турски сили отъ гр. Ломъ и Видинъ, па даже и отъ Орѣхово, сѫ били голѣми, но и позициитѣ на възстанницитѣ сѫ били почти неприкосновенни, особенно въ онова врѣме. Ломскитѣ, цибърскитѣ и орѣховскитѣ Турци сѫ тръгнѫли по пѫтя Ломъ-Нишъ, за да нападатъ отъ къмъ „Извозътъ“, а Видинскитѣ и Арчарскитѣ турци сѫ тръгнѫли по пѫтя Видинъ-Бѣлоградчикъ, за да нападатъ отъ другитѣ страни. Ломскитѣ турци имали малко сбивание съ онова отдѣление възстанници, което е пазило пѫтя Ломъ-Нишъ и пѫтя Берковица-Бѣлоградчикъ. Една часть отъ това възстанническо отдѣление била расположена при „Фалковецъ“, а другата частъ надъ „Средогривъ“. Сбиванието станѫло при „Субашийската чешма” при Фалковецъ и не траяло много; възстанницитѣ сѫ били распръснѫти и Турцитѣ сѫ се опѫтили къмъ Бѣлоградчикъ. Тѣ сѫ се спрѣли при входа на Клисурата, която води за Бѣлоградчикъ. Съ това Ломскитѣ турци загащили (заградили) възстанницитѣ отъ къмъ „Извозътъ” и прѣкѫснѫли отеглюванието имъ въ случай на поражение.
Видинскитѣ турци стигнѫли до селото Калугеръ, запалили го и отъ тамъ нападнѫли на възстанницитѣ. Възстанницитѣ се видѣли между двѣ сили, а Турцитѣ изъ Бѣлоградчикъ нападнѫли отъ трета страна. Това общо нападение отъ три страни станѫло на 9 Юний (петъкъ около обѣдъ). Сражението е траяло почти до мръклица (мръквание), възстанницитѣ били разбити и Бѣлоградчикъ освободенъ. Побѣдителитѣ Турци влѣзнѫли въ града и прѣкѫснѫли грабежътъ и сѣченьето, което сѫ вършили нѣкои турци.
Възстанницитѣ разбити избѣгали съ дѣцата и женитѣ си край сърбската граница. Въ това сражение сѫ паднѫли 60 душъ. За това малко число има да се благодари, едно на нощьта, а друго на мѣстностьта.
Когато бѣлоградчишкитѣ турци излѣзнѫли да нападатъ, нѣкои отъ тѣхъ почнѫли да грабѭтъ и убиватъ жителитѣ въ града. Убититѣ въ това врѣме сѫ: Недѣлко Плещията, Стаменъ Коюмджията, Петръ Дѣдо Божиновъ, Живко Бѣлъ-мустака, Лило Карчовъ, Лило Дългия, Мито Пановъ, Андрео Бояджията, Саво Василовъ и Митре Куюмджията — всички богати и първи граждане.“
————————————
Три от годишниците на Видинската мъжка гимназия бяха прегледани внимателно – от 1905-1906 учебна година до 1907-1908 учебна година, при което се намериха сведения от интерес за нашите белоградчишки теми.
Най-напред вече знаем повече за учителя от Белоградчик Атанас Марков, от Кишинев, останал неженен и живял с майка си в града. Той е постъпил на временна учителска длъжност в Държавната мъжка гимназия във Видин след като е напуснал Шуменското педагогическо училище на 1 септември 1905 г. На следващата година Атанас Марков е станал постоянен учител във Видин и в гимназията е бил класен наставник в три последователни години – IV, V и VI класове, като е преподавал български език, старобългарски език и френски език. Висшето си образование Атанас Марков е завършил през учебната 1901-1902 г. във Филологическия факултет на Висшето училище в София.
Други сведения от интерес:
През 1905-1906 учебна година се е явил на зрелостен изпит ученикът Цоло Ценков от гр. Белоградчик, р. 6 август 1882 г. Завършил е с успех „удовлетворителен“ и е заявил, че ще следва, за да стане учител.
А от Годишника от 1908 г. научаваме следното за дипломирали се ученици:
Никола Василев, р. 17 юли 1898 (?) в с. Бела, Белоградчишко, с родители земеделци – дипломирал се е с успех „добър“ и е заявил, че ще следва ветеринарна медицина.
Йордан Николов, р. 1 януари 1890 г. в с. Чупрене, Белоградчишко с баща търговец – дипломирал се е с успех „добър“ и е заявил, че ще следва ветеринарна медицина.
Наскоро в нашия Лист представихме една статия на известния видински учител по естествена история – Лазар Филков. От Годишника на Видинската мъжка гимназия за 1906-1907 г. научаваме, че ученикът Лазар Филков е роден на 15 септември 1882 г. в едно село в околностите на Дебър, Македония.
===========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
гр. Бѣлоградчикъ, 6 XI 926 год. На добрия Любенъ за споменъ отъ Сийка (Любенъ Кожухаровъ)
Ученици на излет, около 1920 г.
====================
Sofia, 28 May 2015 © B.V. Toshev