БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 264 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
===========================
No. 2997, Wednesday, 13 May 2015
===========================
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА 15-И ПЕХОТЕН ЛОМСКИ ПОЛК – 15 АВГУСТ 1938 Г.
Информацията за това съобщение е взета от книгата на Илия Мусаков „Полувековният път на 15-и пехотен Ломски полк“ (1939 г.). За второто издание на тази книга е направена тази снимка на офицерите на полка (1941 г.), но това издание така и не видяло бял свят.
Старите белоградчичани ще видят много познати имена в списъците на офицерите и подофицерите на възстановения полк – 15 август 1938 г. след отпадане на поробващите и унизителни условия на Ньойския мирен договор. Някои от тези офицери са от Белоградчик, други са от други места, но всички те са обичали града и гражданите на Белоградчик са отвръщали със същото. За много от тези хора съм слушал от близките си, други – познавам лично, някои от тях са бащи на мои приятели и съученици. По-късно всички тези хора бяха репресирани, някои платиха със живота си за службата си във войската.
Нека да посоча някои имена:
Подполковник Орешков, командир на дружина – веднъж баща ми го видял на строежа на Партийния дом в София – бутал количка с пясък – баща ми го дръпнал за ръкава: „Вие не сте ли Орешков ?!“ – старият човек се стреснал и уплашил много преди да го познае (майка ми много се ядосваше, когато слушаше този разказ: „как си могъл да плашиш така човека“).
Сега понякога се виждам със сина му – д-р Орешков, сърдечен лекар в София, вече доста възрастен.
Капитан Владо Пунчев – виждах го да пасе една козичка на нашата улица, която някога нямаше настилка и на нея имаше хубава трева – той имаще дъщеря, а тя бе женена за Котев, съшо офицер, но „нов“, който по Женевските споразумения бе съкратен и бе станал учител в Белоградчик (за жалост всички тези хора са починали).
Поручик Димитър Стефанов Ташев – трудов офицер с много бавно кариерно развитие; той е станал командир на 6-а рота, определена като „ловна“ в преследването на партизани от Видинско и Фердинандско. Поручик Ташев със 6-а рота е бил на фронта, ранен през нощта на 31 октомври 1944 г. (баща ми казваше: „със съмнения от огън в гръб“), след оздравяването не се е върнал в полка, а е бил в щаба на 6-а пехотна Бдинска дивизия, награден с Ордена за храброст. След войната Ташев се е върнал в Белоградчик и е осъден на смърт от Народния съд. Присъдата не е изпълнена, а са го изпратили в едно от селата около Бели мел (Соточино), където на един мост една разярена тълпа го е убила с камъни. Поручик Ташев остави синове – сираци – единият от тях немил-недраг живееше в къщичката на майка си Жана Кордова в Маркашница и често можеше да се види в кръчмата на Извос. И синовете вече са починали.
Подофицерите:
Любен Иванов – той работеше при баща ми като закупчик и съм го чувал да казва: „в присъдата ми от Народния съд пишеше, че съм виновен за въвличането на България във война с демократичните народи и Съветския съюз.“
Цветан Трифонов Димитров бе станал магазинер в Наркооп, имаше син Юли, мой съученик, който за жалост почина рано.
Боян Димитров – той бе довел жена от Македония (Донка) – харесали са се, когато полкът бил там – затова децата им Митко и Ванчо бяха известни като „македонците“ – имаха лозе в Маркашница, недалеч от трансформатора (за жалост и Митко почина).
Георги Александров Раденов – комшия (тяхната къща бе заела почти половината от ширината на нашата улица; сега на мястото на тази къща има друга, „Полк. Кантили“ № 5), дете на баба Денка – при новата власт 1944 г. той е станал офицерски кандидат и е служил на границата в Големаново – имаше две деца – Анчето и Ачко – синът всички познаваха, защото беше катаджия във Видинско.
========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
При Адам и Ева, 1890 г.
При Адам и Ева, години по-късно
====================
Sofia, 13 May 2015 © B.V. Toshev