БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 256 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
========================
No. 2962, Monday, 13 April 2015
========================
УЧИТЕЛЯТ ТОМА ВИДЕНОВ ОТ С. ВЪРБОВЧЕЦ, БЕЛОГРАДЧИШКО
На 10 април 1910 г. народният учител Тома Виденов е написал първото стихотворение за посечените след предателство инициатори и ръководители на Белоградчишкото въстание от 1850 г. Стихотворението е публикувано в книгата на Киро Панов, п. адвокат от гр. Белоградчик, „Белоградчик (минало и настояще“ (печатница Стамен Каменов, 1938 г.). Ето това стихотворение, озаглавено „На 7-те водачи на въстанието в 1850 г., посечени в Белоградчишкото кале“ (с частично осъвременен правопис).
Близо до лобното мясро на загиналите белоградчишки първенци, по инициатива на Комитет „1850 лето“, признателните потомци са издигнали скромен паметник. Вижте две снимки – съвременна, на която железният кръст на паметника вече е откраднат и една от 1918 г. (от Роза Кенерлиджи) с Henry Baerlein (1875-1960), водач на комисия, която трябва да установи дали Белоградчик след Общоевропейската война трябва да остане в територията на България.
А година по-рано, през 1909 г., Българският учителски съюз е решил да активизира учителското движение в Белоградчишкия край, позатихнало в годините след успешното му начало в 1894 г. със създаването на дружеството „Г. С. Раковски“. Пратеникът на Съюза, Димо Казасов, е изпълнил задачата си, защото е имал подкрепата на авторитетен помошник – първоначалния учител в с. Върбовчец Тома Виденов. Ето разказът на Димо Казасов:
В първите години след Освобождението българското учителство, осъзнало своята историческа мисия и с готовност за саможертва, е изиграло изключителна толя за културнато и стопанско развитие на народа. Прочетете продължението на разказа на Димо Казасов, който по същото време (1909 г.) е посетил и гр. Кула:
В този разказ Димо Казасов говори за учителя от Кула Градинаров. Помня с каква любов баща ми говореше за първите си учители, най-първият от които е бил именно Градинаров.
Несъмнено Тома Виденов е между най-уважаваните белоградчишки учители. Затова намирането на негов портрет е вълнуваща задача, която, обаче, до сега не дава никакъв резултат. Качествата и заслугите на Виденов от Върбовчец са били известни и на централните учлищни власти. Доказателството е, че от околията само той и учителя от с. Салаш са били наградени по случай празника на св.св. Кирил и Методий с орден за заслуга (Училищен преглед, април 1921 г.).
===========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Когато още имаше борове в боровата гора, 1926 г.
Детето отпред – майка ми Любка Игнатова, зад нея – Анастасия Атанасова Живкова (учителка) – сестра на майката на детето; в дясно – Софка Цанкова (учителка) – най-голямата сестра на майка ми.
Моите учители в IX клас на Белоградчишката гимназия, 1958/1959 учебна година
====================
Sofia, 13 April 2015 © B.V. Toshev