БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 256 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
=====================
No. 2957, Friday, 10 April 2015
=====================
НОВА ИЗЛОЖБА НА ДАРИЯ ВАСИЛЕВА (МАРТ 2015)
За Дария Василева вече сме писали в нашия Лист. Тя е художник и живее в Разград. Изложбата, за която тук става дума е открита на 9 март т.г. в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград. Изложбата е съвместна с друга художничка – Пролетеса Дончева.
Дария Василева и Емилия Кожухарова, наши съгражданки, са сестри. Майката – Лиляна Балканска, също е от Белоградчик. Ето две снимки на майката – едната е при откриването на новия паметник на падналите герои от Белоградчишката община, дали живора си за Отечеството в 15-и пехотен Ломски полк през Балканските войни; на другата снимка, много по-ранна по време, Лиляна Балканска е детето отпред, с белите обувки, пред учителката Софка Цанкова.
Емилия Кожухарова има главната заслуга за възстановяване на вниманието на широката общественост към подвига на родственика на фамилията и обичан от всички съвременници боен командир на 15-и пехотен Ломски полк полк. Стефан Илиев, загинал в бой на Червената стена на 26 март 1917 г. Скорошната панахида в памет на полк. Илиев в гр. Прилеп е достоен венец на нейното дело, преследвано с настойчивост и професионализъм, въпреки че тя не е професионален военнен историк, а учител по математикa.
Особеното в творчеството на Дария Василева е, че нейната художествена палитра, тематично и технически, непрекъснато се разширява. Нейните колажи – своебразна проекция на българския кубизъм, са направени със смесена техника – маслени бои, акварел, картон, кожа, плат. Сега нейната нова изложба е с друго визуално въздействие. Прочетете рецензията на Димитър Петков, за да разберете в каква посока се е развил нейния талант:
[Т]ворческото предизвикателство кара Дария Василева да търси и експериментира със своите заложби и таланти. След колажа, декоративното изкуство сега ни изненадва със своя усет за докосване до Другия свят. Света на архангелите и божественото. Пред нас са наредени най-важните представители на Ангелския свят до тях са светците сам Господ и Дева Мария. Това е един вид своеобразен коридор, улица напътя ни към себе си. Всеки го „вижда” по своему. Така ни го представя и Дария с нестандартни решения на визията за канона и църковната догматика. Защо пък не! Така са постъпили и нашите възрожденски зографи. В разгара на зрялото Възраждане в иконопистта се появява известен реализъм или така нареченият Барок. Днес Дария иска да ни каже, че творецът винаги може да експериментира със себе си и да получи обратна връзка чрез своят светоглед и посланието на отвъдния свят. Човек не може да се докосне до невидимото, ако не е готов в душата си за това. Освен всичко това Дария Василева ни кара да се замислим за себе си, за вечното и за преходното. Кои сме и накъде сме се запътили. Какво ще отнесем със себе си там в света на Ангелите. Навярно само талантите и добрите дела. Вярвам, че всеки ще намери своя път към галерията на Дария. Дари само имената могат да ни накарат за се замислим: Арх. Михаил, Арх. Гавриил, Арх. Уриел, Арх. Рафаил. Поне малко да научим за тази духовна и душевна реалност – ще ни е от полза. Диалогът със архангелите и светците продължава. Нататък, нататък – навътре „лице срещу лице” със самия себе си. Под формата на въображаем разговор. Такъв диалог може да се роди и в „парещото” днес. Затова всеки щрих ни кара да не сме същите. Ние се замисляме за своето съхранение, за вътрешния си диалог, екзистенциализъм, за непримиримите си мигове и мигове на спокойствие, или на отказ от реализация на личността си. Мигове на сърдечна слабост, прощаване, мигове на въпроси които сме си самозадали и на вътрешно раздвоение (Д. Петков).
===========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Конови на пикник в Парка, 1936 г. (© К. Конова)
Театър “Пчела” – гордостта на старите белоградчичани (театърът в построен орез 1893 г.). Не знам кой от комунистическите ръководители на града нареди и тази историческа сграда да бъде съборена (1960 г.), за да се появи на нейното място типовата сграда на читалището. Дали уникалните фрески върху фасадата са запазени някъде и дали би могло да бъдат възстановени.
=====================
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО! – ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ.
====================
Sofia, 10 Април 2015 © B.V. Toshev