БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 256 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
=========================
No. 2943, Tuesday, 24 March 2015
==========================
ВЕСТНИК „ПОЛИТИКА“ ЗА БОЕВЕТЕ ПРИ БЕЛОГРАДЧИК (1913 Г.)
Било е навярно през седемдесетте, когато при поредното затопляне на отношенията между Народна Република България и Социалистическа Федеративна Народна Република Югославия, по софийските вестникарски будки се появиха в свободна продажба два югославски вестника – „Борба“ – орган на Съюза на югославските комунисти (голям формат) и „Политика“ – независим вестник с много дълъг живот в таблоиден формат. И двата вестника бяха многостранични, с две-три книжни тела и много интересни – пълни с разнообразна информация по различни теми. Тези вестници много се различаваха от тогавашната българска преса – „Работническо дело“ – орган на БКП и „Земеделско знаме“ – орган на БЗНС. Нашите вестници не предлагаха информация – те бяха само в 4 страници, голям формат. Така започнах редовно да купувам югославските вестници и за да мога да ги чета започнах да уча сръбска граматика и купих сърбохърватско-българския речник на Игов.
Нека сега да видим как вестник „Политика“ е отразил сраженията при Белоградчик през 1913 г. Реших да не давам в превод тези текстове. Но ще направя някои бележки.
Какво са пленили сърбите след боевете при Белоградчик:
32 оръдия, 17 кара (?), 3000 пушки, 300 сандъка с муниции, една картечница, военна болница със 100 легла, пълна военна аптека, оръжейна и сарашка работилница, 500 нови одеяла, 5000 хлеба, 4000 чувала брашно, 6000 кутии консерви, 2 вагона сол, 1 вагон сирене, голяма фурна.“
Как гражданите са посрешнали сръбските войски?
“Нашите сили са влезли победоносно в сръбския град Белоградчик в България, посрещнати въодушевено от сръбските шопи, които гледаха на нашите войски като на освободители. … При влизането на сръбската войска властите са напуснали града, обаче, гражданството, въпреки апела на властите, не е искало да напуска града и с топли овации е посрешнало нашия първи отряд … За кмендант на Белоградчик е поставен запасния майор от кавалерията Тодор Станкович.“
Обърнете внимание как е определено населението на града – „сръбски шопи“. Известно е, че населението в граничните планински белоградчишки села се означава с „торлаци“. „Торлак“ е турска дума с две значения: основно – „необязден, неопитен, млад кон“ и преносно – „прост човек, който „нито се води, нито се кара“, инатлия“. Вук Караджич е определил това гранично население като „хора, които не могат да научат нито български, нито сръбски“. В доктрината за Велика Сърбия рядко използват „торлак“ – предпочитат „сръбски щоп“, за да обхванат по-голяма територия – от Брезник и Софийско та чак до Белоградчишко – обширна територия, която смятат, че принадлежи на Стара Сърбия.
========================
IN MEMORIAM: A GALLERY
Петър Георгиев Станков, виден белоградчишки гражданин и съпругата му Ана Станкова
Фердинанда (Венка) Стефанова Стригачева (1897-1976)
SNIPPETS OF THE PAST: TOWN, PEOPLE AND EVENTS
Една от първите стереокартички в България
==========================
Sofia, 24 March 2015 © B.V. Toshev