БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 256 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

===========================

No. 2942, Monday, 23 March 2015

===========================

The meteogram: Belogradchik

КОМУНИСТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И НОВИ РИТУАЛИ

Училището има за образователна цел социализацията на младите поколения. Това означава, че то трябва да даде на младежта всичко необходимо за успешен живот и да култивира в младите хора убеждението, че те трябва да познават и спазват правилата, по които живее обществото. Първото се постига чрез процеса на обучението; второто се постига чрез процеса на възпитанието. Обучението се осъществява върху принципите на системност и последователност на учебния процес. Инструмент на възпитанието е училищната дисциплина. Двете дейности трябва да вървят в паралел. Отдавна е известно, че ако балансът между обучение и възпитание се наруши, тогава успех в учебната работа не може да се очаква.

За дълъг период от време, в Народна Република България, този баланс е бил силно нарушаван в полза на възпитанието, а обучението е било в подчинена позиция. Основната образователна цел в Закона за народната просвета е била определена по следния начин:

Бъдещите учители са подготвяни в специализирани звена към висшите училища – основен учебен предмет е въведен – „Методика на обучението“. Например в продължение на десетилетия в учебника по методика на обучението по химия беше записано: „цел на обучението по химия е комунистичреското възпитание на учениците“. Таза фраза присъства в учебната литература за всички училищни дисциплини.

В наши дни балансът между обучение и възпитание  в българското училище продължава да бъде нарушен, но в посока на обучението, а училищната дисциплина е напълно игнорирана, защото се смята, че тя „нарушава човешки права“. Нарушава се и принципът за последователност и системност в обучението чрез насаждане на утилитарност („ще уча само това, от което очаквам полза“) – в този смисъл ранното профилиране в училище пречи на пълноценното изграждане на човешката личност. Деструктивните процеси в българското училище и драматичното намаляване на грамотността на населението са ярка манифестация на нарушения баланс между обучение и възпитание, който баланс наистина е основен закон в науката за образованието.

Комунистическата доктрина е насочена към изграждане на някакъв „нов човек“ – човек, който по-рано и в друга обществено политическа среда не е съществувал. Погледнете пак факсимилето по-горе, за да видите какви би трябвало да бъдат характеристиките на „българския нов човек“. В училището и вън от него трябва да се води борба и с „религиозните предрасъдъци“ („религията е опиум за народа“). Затова, вместо традиционните български народни празници и обичаи трябва да се създаде нова празнична система (вън от религията и изградена на полов или професионален призник) и, съответно, да се въведат нови граждански ритуали. Цяла армия от идеолози – партийни инструктури от „агитпропа“, дейци на партийните и профсъюзните организации, журналисти са се занимавали с такава дейност, с което са ангажирали голям човешки и материален ресурс.

Не е трудно да се разбере, че тази дейност няма да даде търсения резултат. Народните обичаи са устойчиви елементи на социалния живот, утвърдени във вековете. При нас (а и навсякъде в Европа) те са сложна амалгама от религиозни вярвания и специфични за даденото място битови и езически компоненти със заемки от други по-близки или по- далечни населени места. Със създаване на специални ритуални зали и въвеждане на нови ритуали – граждански брак с високопарни слова на специални чиновнички, събития, което заместват кръщаването на деца, тържествено приемане в чавдарската, пионерската, комсомолската и партийната организации, връчване на писма, които трябва да се прочетат след десетки години и други, не би могло да се очаква, че старите народни традиции завинаги ще бъдат забравени.

Гл. ас. д-р Светлана Антова, Институт за етнология и фолклористика, БАН,  съобщава за такава обществена практика в Белоградчик в годините на зрелия социализъм. Тя ми писа: „Това са снимки и документи от ритуал за утвърждаване на името, предоставени от Р.Ж., роден през 1973 година, ритуальт замества крьщенето и се провежда в Ритуалната зала на Белоградчик, днес книжарница, в близост до галерията.“ … „Той е скъп приятел – сред най-добрите училищни приятели на съпруга ми. Всъщност той е бебето на снимките – този ритуал се е правил годинка след раждането. Днес ми показа целия албум, който е надписан от ИК на ГНС. Свидетелството му е уникално – виждаш баби с изумени  погледи, които за първи път се сблъскват с тези нови дивотии, бащата, който изглежда съкрушен и смутена майка, ентусиазирани пионерчета и чавдарчета, които посвещават милото бебе и т.н. Интересното е, че нашето семейство не е било сред посветените.“

Нека най-напред да си спомним къде беше ритуалната зала в града – на снимката – вратата и прозореца на залата (снимката, обаче, е от много по-ранен период – 1940 г.).

А сега прегледайте снимките и другите артефакти, изпратени от г-жа Антова.

Питах се кой ли е съставял текстовете на горните писма? Оказа се, че тук няма място за лично творчество. Текстовете са типови и са разпространявани в цялата страна. Навярно авторите са си позволявали леки модификации. Ето един по-късен пример (1983 г.) от Кюстендил.

========================

IN MEMORIAM: A GALLERY

Поручик Васил Савчев, от Белоградчик, 15-и пехотен Ломски полк

Фамилна снимка на Георги Тошеви (Белоградчик) на лозето в Горен Крупец (на първия ред в ляво е учителката по френски Дора Кантарджиева, пред нея е дъщеря й Елка); най-вляво – баба Еленка Тошева, 1940s ©: Evdokia Tosheva (Lom)

Към двете снимки на хора, които вече ги няма, добавям и трета – за града, който остана в миналото и също е обречен на пълна забрава.

1890 г., 15-и пехотен Ломски полк

Накрая: малки съобщения

Общо събрание на Дружеството на запасните офицери – в-к “Отечество”, 6 април 1935 г.

в-к “Отечество”, 4 май 1935 г. – поправка на съобщението от 6 април 1935 г.: з. кап. Сърбински е подпредседател; председател на Дружеството на запасните офицери е д-р Александър Стефанов

==========================

Sofia, 23 March 2015 © B.V. Toshev


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *