БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 253 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
===========================
No. 2936, Tuesday, 17 March 2015
============================
СЕПТЕМВРИЙСКИТЕ СЪБИТИЯ 1923 ГОДИНА И СИМЕОН ВАНКОВ
Симеон Вълов Ванков е роден през 1888 г. в гр. Видин. Баща му е бил търговец и по-късно е директор на Видинския затвор. По негово време затворник е бил Александър Стамболийски и от това време датира приятелството между затворника – бъдещ министър-председател на България и директора на затвора. Навярно оттогава датира и симпатията на Симеон Ванков към „левите“ сили в България – земеделци и комунисти.
Вече писах, че Симеон Ванков е завършил Военното училище. Участвал е във войните, бил е пленник при французите и е напуснал войската с чин майор. Той е женен за Кева Главчева от Белоградчик. Симеон Ванков е имал забележителни креативни възможности – знаел е чужди езици, публикувал е трудове с военно-историческа тематика, бил е художник – акварели и рисунки с въглен, молив и туш.
Източник: в-к „Отечество“, бр. 141, 11 октомври 1923 г.
Каква е съдбата на основните персонажи в този текст? Основна роля сред заговорниците за въоръжен метеж в София имат двама: Коста Янков (1888-1925) и Димитър Гичев (1893-1964).
Майор о.з. Коста Янков е съвипусник на майор о.з. Симеон Ванков от Военното училище – те са били приятели. Коста Янков е комунист, той е зет на Димитър Благоев (1856-1924), създаделят на Българската работническа социалдемократическа партия и след разцеплението от 1903 г. – водач на тесните социалисти (по-късно комунисти) – той е женен за дъщерята на Димитър и Виктория (Вела) Благоеви – Стела. А Коста Янков е син на полковник Атанас Янков (1857-1906) – известен македонски революционер. Янков и Благоев са от едно село – с. Загоричане. Майка на Коста Янков е сестрата на Райна Княгиня.
Въпреки че властта е познавала добре подривната дейност на Коста Янков, той е оставен свободен и е продължил тази терористична дейност с организирането на най-големия терористичен акт в Европа – взривяването на Катедралния храм „Св. Крал“ в София на 16 април 1925 г. Преките участници веднага са били арестувани, но Коста Янков се е укрил – полицията го е открила на 21 април в дома на подполковник Коджейков. Майор Янков е бил въоръжен и не се отзовал на искането на полицията да се предаде. Тогава полицията е изпратила Стела Благоева и подполковник Коджейков да го увещават да се предаде. Той отново е отказал, отпратил е жена си, а Коджейков е останал при него. Тогава полицията е запалила къщата …
След атентата в „Св. Неделя“ властите са взели твърди мерки, означавани от техните противници като „бял терор“. Наистина тогава много хора са пострадали, някои от тях без истинско участие в „червения“ терор, но известни като симпатизанти на комунистите и земеделците.
Какво се е случило после със Стела Благоева? Тя е имала високо образование от Прага (музика) и Софийския университет (история). Била е учителка в Първа софийска девическа гимназия и е загубила работата си. В тези години много хора – участници в събитията и техни деца са заминали за Съветския съюз – така се е образувала българската комунистическа емиграция. Стела и сестра ѝ Наталия съшо са заминали. Ммого от българските комунисти в СССР са станали по-късно жертви на Сталинските репресии. Май Стела Благоева не е репресирана – тя е работила като инструктор в организацията „Долу неграмотността“ под председателството на Калинин. Издала е три биографични книги – една за Георги Димитров (1937), за Долорес Ибарури (1938) и за Хозе Диас (1938).
Стела (вляво) и Наталия
л/д: майката и сестрата на Георги Димитров, майката на Йосиф Сталин – Екатерина Джугашвили и Стела Благоева, Москва, 1930 г.
Димитър Гичев е земеделец. След атентата през 1925 г. е в затвора и след амнистията няколко години по-късно е основал „Врабча 1“ (Гичевисти). Бил е министър на земеделието през 1931-1934 г. г. После е бил в групата общественици, обявили се против присъединяването на България към Тристранния пакт. След установяването на властта на Отечествения фронт се е присъединил към Демократичната опозиция на Никола Петков. После е осъден на доживотен затвор, но през 1956 г. му е обещана реабилитация, ако се покае публично за допуснатите грешки. Димитър Гичев е отказал Освободен по старост, той, болен и беден, умрял забравен от всички.
Гичев на митинг, 1933 г.
А какво се е случило с подполковник о.з. Симеон Ванков. Минали 25 години от появата на посочения по-горе документ. Тогава Симеон Ванков е арестуван, съден от Върховния съд и екзекутиран.
Какви трагични съдби!
Могло ли е да се установи по планирания начин „работническо-селска власт“ в София и България? Очевидно не и това е разбрал майор Ванков и затова е отказал участие в такава авантюра, с което са избегнати ненужни жертви и разорение. Случаят с 9 септември 1944 г. е друг – и тогава има военен преврат с група офицери и контролираните от тях военни части, но властта не е противодействала, защото на 2 септември 1944 г. Съветският съюз е обявил война на България и Червената армия безпрепятствано е влизала в страната.
========================
IN MEMORIAM: A GALLERY
Franz Toula (1845-1920), австрийски геолог, изследовател на Белоградчик
Към двете снимки на хора, които вече ги няма, добавям и трета – за града, който остана в миналото и също е обречен на пълна забрава.
Charles Baude
==========================
Sofia, 16 March 2015 © B.V. Toshev