БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 245 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2888, Friday, 6 February 2015
==============================
ПРОМИШЛЕНОТО УЧИЛИЩЕ В БЕЛОГРАДЧИК
Прпмишленото училище в Белоградчик има повече от 30-годишна история, която днес е малко позната. В центъра на града, на мястото на сегашния луксозен хотел „Скалите“, имаше две еднотипни солидни сгради, използвани от турците за казарми. В тях след 1889 г. се настанява 15-и пехотен Ломски полк.
Към 1926 г. Министерството на войната прехвърля тези сгради към общината в Белоградчик и те са преустроени в училища – по-близката към площада става начално училище, а Столарското училище заема другата сграда. Столарското училище подготвя дърводелци – столарство и външна архитектура. Имам ярък спомен от това училище след 1949 г., когато то се наричаше Промишлено училище и към дърводелството бяха добавени и други специалности – щивачество – майстори-кроячи и каменоделство – художествена обработка на камъка под ръководството на Гурко Йосифов. Тогава бе направено и едно хале (там сега е Младежкия дом) с огромен банциг за рязане на големи дървени трупи и превръщането им в дъски. Баща ми бе уволнен от войската в голямата чистка на офицери от късното лято на 1946 г. Той остана три години без работа; работа не даваха и на майка ми, защото била „жена на царски офицер“. Най-накрая със съдействието на д-р Ботю Шанов (1885-1955) от Министерството на индустрията и занаятите той беше назначен за домакин в Промишленото училище. На снимката баща ми оше е с ботуши, но за да бъде в крак с времето е сложил на главата си каскет, а аз съм с едно палтенце от офицерски плат – преправена офицерска куртка. На снимката се вижда входа на училището. Помня какво имаше вътре – голямо фоайе е четири стаи: в двете южни стаи са кабинетите на директора и главния счетоводител – Абаджиев и Поп Ценов (след една години съпругата на Поп Ценов ще ми стане учителка – Емилия Поп Ценова). В северните стаи е канцеларията на баща ми и учителстата стая. Помня, че стените на обширното фоайе имаха остъклени шкафове, които съдържаха полирани образци на различни дървесни видове – истински музей. Но на мен най-силно впечатление ми правеше едно устройство с клапи, които при падане откриваха номерата на стаите. Клапата пада, когато някой от стаите натисне звънец – това е сигнал за „бай Никола“ (така го назоваваше баща ми), прислужникът, който на стол седеше във фоайето – това беше сигнал за него да влезе в нужната стая, за да чуе какво се иска от него.
По-долу ще видите един изключителен артефакт от историята на училището, който можем да покажем с любезното съдействие на г-н Тодор Иванов (член на нашия Клуб). Това е юбилеен албум от 1943 г. – дело на художник-фотографа Леонид Иванов (Мирошниченко) (1901-1984), Льонката, белогвардеец и натурализиран белоградчичанин.
======================
IN MEMORIAM: A GALLERY
Д-р Иван Панов (1915-?), от Белоградчик, вътрешни болести
снимката е от 1943 г.
Пламен Трифонов (1960-2011), съавтор на “Атлас на пещерите в Белоградчишки регион”, пещерняк и патриот
============================
Sofia, 6 February 2015 © B.V. Toshev