БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 243 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2860, Friday, 16 January 2015
==============================
ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯТА НА БЕЛОГРАДЧИК (1936 Г.)
Източник: текст на Александър Хараламбиев от 27 декември 2014 г., машинопис; илюстрациите са от други източници
Белоградчик се готви да посрещне Новата 2015 година. Целият град блести в Коледна украса. На площада се издига голяма елха, обкичена с разноцветни лампички. По уличните стълбове блестят Коледни звезди. Богато украсени са сградите на Общинската администрация и на луксозния хотел „Скалите:. Радвам се всяка вечер на тази гледка и в мен нахлуват спомени от далечното ми детство.
В началото на 30-те години на миналия век градът не беше електрифициран. В голямата дядова къща имахме 7-8 газени лампи. Прислужницата ги почистваше сутрин и ги подреждаше на един рафт по стълбището към двора. Една от лампите беше голяма, месингова с розов глобус. Тя беше за салона. И до сега я пазя. Градът имаше и улично осветление с газови лампи, което беше устроено така: на високи дървени стълбове бяха направени клетки от стъкло с дървени рамки. В клетките имаше големи газови лампи 8-ми номер. Разсилният от общината, облечен в униформа от зелен шаяк носеше малка дървена стълба, по която се покачваше до фенера и при смрачаване запалваше газовата лампа. На сутринта почистваше стъклото на лампата, сибваше в нея газ и подрязваше фитила и така я подготвяше за вечерта. Но това беше само на главната улица. Страничните улички бяха малки и тънеха в мрак.
През 1935 година кмет на града беше известният адвокат Иван Каменов. Той реши да електрифицира града. Малко хора си спомнят днес за тази негова инициатива. В края на годината един електротехник Славчо от с. Калугер (днешното Гранитово) започна да обикаля къщите и във всяка стая поставяше двужилни жици, облицовани в олово, наречени „куло“ и инсталираше по една фасонка и контакт. По улиците поставяха стълбове с електрически лампи. Под казармите в дерето построиха малка, жълто боядисана сграда, в която беше поставен дизелов агрегат, който задвижваше едно голямо динамо за произвеждане на ток – това беше електроцентралата на града.
Зимата на 1935-36 година беше студена и снежна. Точно на 1 януари 1936 година Рачо, електротехник от с. Сливовник, включи централата и целия град засия в стотици електрически лампи. Всички извикаха едно продължително „Е-е-е-е-е-е“, което и сега звучи в ушите ми. Радостта на белоградчичани беше неописуема. Но осветлението беше с режим, защото централата имаше малък капацитет и общината, която не беше много заможна не си позволяваше да разходва скъпия газьол за работа на генератора през цялото денонощие. Рачо включваше осветлението при смрачаване и към 22:45 часа даваше три кратки прекъсвания, с което предупреждаваше гражданите, че след 15 минути токът ще спре. И точно в 23 часа изключваше централата. Поради това градските шегобийци му измислиха прякор – „Рачо пали – Рачо гаси“. Но започна Втората световна война и газьолът секна. Тогава докараха един парен локомобил от вършачка. Свързаха го с един голям каиш с динамото и пак започна: „Рачо пали – Рачо гаси“.
Сега Белоградчик се захранва с електрическа енергия с два далекопровода и сравнително леко преживяхме бедственото положение от края на м. ноември 2014 г. В тези дни далекопроводите се обледяваха. Късаха се жиците. Рухнаха големи решетъчни стълбове и много планински села в нашата община останаха без ток за по две седмици. Поради пресечения терен, падналите стълбове се подменяха с хеликоптери. В града токът спираше за по час два. Възстановяваха скъсаните жици и след час – два те отново се късаха. Така работеше и кабелната телевизия – с чести прекъсвания. Докато работниците висяха в студа по стълбовете, за да възстановяват скъсаните жици, капризните хора недоволстваха. А пък аз си спомнях за газовите лампи и за адвокат Иван Каменов и ми е криво, че никой не се сеща да именува на негово име поне една малка уличка в града.
РЕДАКЦИОННА БЕЛЕЖКА:
Славчо Иванов притежаваше голям магазин за електроматериали. Магазинът бе на главната улица. От него дядо ми Матей Игнатов бе купил един от първите радиоапарати в Белоградчик – голям 4-лампов Телефункен. Познавам добре семейството на Славчо Иванов – те живееха под наем в съседна на нашата къща на ул. „Цар Петър“, сега „Полковник Кантили“. Къщата на ул. „Петрова“ бе на Вета Списаревска – майката на живата торпила на България поручик Димитър Списаревски (1916-1943). В тази голяма къща имаше широк коридор – вдясно 2 стаи със семейството на Славчо Иванов – той, жена му Тодорка, майка му баба Цвета и децата Маргарита (р. 1941 г.), Савина (р. 1943 г.) и Цеко (р. 1945 г.), който за жалост почина сравнително млад. Вляво имаше други две стаи, в една от които през лятото идваше от София хазайката Вета Списаревска, а другата се заемаше от семейството на Асен Вълков Цоков, шофьор, от с. Бела – чичо Асен, винаги весел, винаги свиреше с уста, леля Анка и детето Сашко. Чичо Асен бе отишъл през войната на гурбет в Германия и се бе върнал оттам с лек автомобил.
Електрификацията на Белоградчик е част от държавния план за електрификация на България, реализиран и контролиран от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Погледнете тази карта от 1938 г. и ще видите, че освен централата в Белоградчик, в околията има и друга електроцентрала – тази в с. Ружинци.
Имаме две архивни снимки от официалното откриване на електроцентралата в Белоградчик – това е станало на 23 февруари 1936 г. Положителната роля на Иван Каменов за развитието на Белоградчик е несъмнена. Той е роден в с. Ружинци, Белоградчишко, на 26 декември 1899 г. Дипломирал се е в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1931 г. по специалността „правни и държавни науки“. Иван Каменов е комунист. Той е назначен за кмет на града за втори път след преврата на 9 септември 1944 г. Ето го как държи реч на един от първите големи митинги на „народната власт“ в града – този митинг е в през февруари 1945 г. и в чест на „победите на Червената армия“. Чувал съм, че в този период Иван Каменов има голям принос в изграждането на нашата гимназия като пълна гимназия. Остава загадката защо Иван Каменов в годините на зрелия социализъм не бе в списъка на особено заслужилите белоградчишки комунисти. Например за Трифон Найденов, с безспорно по-малък принос от Иван Каменов за развитието на града, е издигнат паметник на ул. Дворянова“, а улицата със стълби, която свързва ул. „Дворянова“ и Главната улица, носеше неговото име.
IN MEMORIAM: A GALLERY
Подпоручик Борис Сарафов (1872-1907), 15-и пехотен Ломски полк, основател на тайните македонски братства, първото от които е в Белоградчик, македонски революционер
Поручик Христо Цолов (1885-1915), от Белоградчик, 15-и пехотен Ломски полк, загинал в боя за Стойково бърдо
========================
Sofia, 16 January 2015 © B.V. Toshev