БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 244 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================

No. 2834, Thursday, 25 December 2014

==============================

The meteogram: Belogradchik

МАЛКИ СКУЛПТУРИ ОТ ГЛИНА: АЛЕКСАНДЪР ХАРАЛАМБИЕВ – ТРЕТА ЧАСТ

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

С ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА

Това е трета част на малките пластики на Александър Хараламбиев от Белоградчик. Междувременно г-н Хараламбиев подготви за нас следната обяснителна записка:

МАЛКА ПЛАСТИКА – МОЕТО ХОБИ

Казвам се Александър Кирилов Хараламбиев. Роден съм и продължавам да живея в чудно красивия Белоградчишки край. Имам вече зад гърба си 60-годишен стаж като юрист и адвокат. Това е напрегната, отговорна и често стресираща работа. След труден съдебен процес вземам в ръцете си мека пластична глина. Мачкам я, без мисъл и идея какво искам да направя, но постепенно се оформя малка 15-20 сантиметрова фигурка. Понякога герой от приказките, които четях в детството си, понякога красиво младо момиче, понякога митичен герой, понякога карикатури на пияници, иманяри или грешници, понякога видни личности или отражения на трагични събития.

Дядото – д-р Александър Стефанов

Майката – Бояна Стефанова, 1943 г.

Не съм сигурен дали имам дарба. Това мое пристрастие е по наследство, защото oбичния ми дядо по майчина линия – доктор Александър Стефанов, любителски рисуваше с маслени бои и се занимаваше с малка пластика от глина и бронз. Когато баща ми за жалост попадна в затвора като „враг на народната власт“, майка ми Бояна Стефанова ни прехранваше като моделиер на малки глинени фигури. През 1946-1948 година тя правеше глинени модели на малки зайчета, козички, вазички в ателието на нашия съсед Бончев. Те намираха добър пазар и носеха скромен доход, поради което не умряхме от глад. Един ден през 1967 г. взех парче от глината на майка ми и направих първата си творба – един селянин-старец седи замислен и тъжен на един пън. По това време беше приет закон за земеделските пенсии, съгласно който всеки мъж над 60 години и всяка жена над 55 години, които се занимават със земеделие, получават пенсия по 20 лева месечно. Това беше малко повече от нищо. Затова моят старец е тъжен и замислен. От тогава изтече много вода, но избухналата през 1967 г. страст и до днес не ме напуска. На тавана в дядовата къща в Белоградчик, където живея, устроих просторно ателие с много лавици, на които поставям скромните си творби. Когато се движа между хората, скришом ги наблюдавам и запомням лицата, израженията, движенията им. После се раждат събирателни образи. Печех моите фигурки в термичното отделение на Телефонния завод. Но сега той не съществува и те остават крехки, защото са от сурова глина. Някои от тях, като маските на Терес, Севт III и няколко римски императори съм оцветил с течен бронз и се получават добри дубликати. Случва се няколко месеца да не посягам към глината. После желанието ми да моделирам отново възкръсва и се надявам да не ме напуска до последния ми дъх.