БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 241 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2811, Friday, 5 December 2014
==============================
БЕЛОГРАДЧИК ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК – ВТОРА ЧАСТ: ИНДУСТРИЯ
Александър Хараламбиев
Непубликуван текст, машинопис, 25 ноември 2014 г.
Авторът: Александър Кирилов Хараламбиев, р. 29 декември 1930 г. в гр. Белоградчик, завършил с пълно отличие правни и държавни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски (1952 г.), понастоящем адвокат
По същото време и пак с държавни средства към АПК Белоградчик се изгради предприятие за производство на бетонови изделия за селското стопанство между селата Ружинци и Плешивец. За две-три години предприятието се разрасна и произвеждаше не само лозарски бетонови колове, оградни колове и плочки, но и големи бетонови стълбове и ферми и елементи за сглобяеми селскостопански сгради. Директорът на предприятието – Младен Григоров, беше работлив и предприемчив човек. Той откри в предприятието цех за производство на каменни облицовъчни плочи. С такива плочи беше покрит и градския площад. В околностите на с. Гранитово той откри цех за добиване на гранитни блокове, които известно време се изнасяха в Чехия, но после това производство бе преустановено.
През 1961 година се изгради и второто голямо предприятие в Белоградчик – Телефонния завод. Тогава беше пред завършване нова производствена сграда на Промкомбината. Тя беше прехвърлена по административен ред в собственост на новообразуванив Телефонен завод. Тогава започна производството на първите неугледни черни телефонни апарати с бакелитов корпус. Отначало производството не потръгна. Номеро-набирателният механизъм показваше чести дефекти и тогава купиха патент за тези механизми от австрийската фирма „Капш“. Лека полека качеството на продукцията се подобри и нашите телефони, вече от пластмаса в различни разцветки, намериха добър прием на съветския пазар. Особено се търсеха червените телефони. На първо време такъв телефон можеше да се купи само с връзки. Към Аграрно-промишления комбинат беше построен цех в с. Раяновци, който се водеше като цех за „специално производство“ – производство на изделия за военни цели. Този цех беше коопериран към Телефонния завод и произвеждаше полуфабрикати за телефонни апарати със специална защита против подслушване. В завода се произвеждаха и ларингофони. Те се монтираха в шлемовете на танкистите и служеха за разговори между тях; изнасяха се в Ирак. Заводът се разрасна. Имаше 2000 работници и цехове в десетина селища в региона и даже един в гр. Видин. Заводът стана едно от водещите предприятия на Видински окръг. Тогава работниците получаваха добри заплати и премии и в годините от 1960 до 1970 в града се построиха много нови жилища, стопански и административни сгради, новата сграда на Читалище „Развитие“ и новият хотел на Балкантурист.
Първата сграда на Телефонния завод
Същата сграда в наши дни
Първи модели телефони от Белоградчик
Към края на 60-те години просперитетът на града продължи с откриването на предприятие за пластмасови изделия, което беше именувано „Крум Бъчваров“. Но това предприятие не просъществува дълго, защото на един от поредните партийни конгреси се обяви, че ставаме „нация техническа“ и се проведе линия на „вертикална интеграция на предприятията:. По силата на тези партийни директиви предприятието за пластмаси беше „интегрирано“ в Телефонния завод и се превърна в цех, който произвеждаше само пластмасовите корпуси на телефоните.
По същото време в една от бившите казарми се откри шивашко предприятие „Ведерник“. То работеше дамска конфекция, която намери добър прием в ГДР. За няколко години предприятието се разрасна и беше построена голяма модерна производствена сграда на четири етажа. Предприятието имаше цехове в селата Чупрене и Белотинци. В него намираха добро заплащане около 500-600 работнички.
Промкомбинатът беше малко предприятие с дарак, юрганджийски цех, тенекиджийски и килимарски цехове. В килимарския цех работеха около стотина работнички, които ръчно изработваха пъстри чипровски килими. Те също намираха добър пазар.
Кооперацията „Успех“ имаше търговска мрежа в цялата община. В града беше построен голям модерен триетажен магазин – наричахме го ГУМ (Градски универсален магазин).
Такава беше икономиката през 60-те години.
Но след 1980 година нещата бавно тръгнаха надолу. Селата се обезлюдиха. Нямаше достатъчно работна ръка и Аграрно-промишления комплекс започна да запада. Ежегодно се бракуваха лозя и трайни насаждения. По липса на работници спадна животовъдната продукция. Морално остарялото производство на Телефонния завод не издържаше на по-модерните телефони на външни конкуретни предприятия. Шивашкото предприятие загуби клиентите си в ГДР. Търговията на кооперацията не носеше вече печалби и след 1989 г. започна да преминава в частни ръце.
Така приключи бумът в развитието на нашия град от 60-те години на миналия век. Започна разрухата на селското стопанство и индустрията, която продължава и днес.
24 ноември 2014 г., 18:04 часа, гр. Белоградчик
Няколко снимки от архива на нашата група:
TA-100, най-масовият телефон
=========================
Sofia, 5 December 2014 © B.V. Toshev