БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 229 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2724, Wednesday, 17 September 2014
==============================
ЕТНОГРАФСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА С. ПОП НИКОЛАЕВО, БЕЛОГРАДЧИШКО (1945 Г.)
Село Поп Николаево до 1934 г. се нарича Мехмедовци. Селото носи името на поп Никола Христов, участник в Белоградчишкото въстание от 1850 г. В съседство е по-голямото село Карбинци, Белоградчишко. През 1956 г. двете села Карбинци и Поп Николаево са обединени под името Карбинци. Но аз имам спомен, че гарата на селото, която в наши дни е напълно разрушена и там вече влакът не спира, се именуваше Поп Николаево.
Проф. Стоян Романски
Етнографското изследване на село Поп Николаево, Белоградчишко принадлежи на студентката Емилия Николова. Това е нейната дипломна работа във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1945 г., 422 листа). Емилия Николова има талант да рисува и това се вижда от приложените тук няколко нейни рисунки, които са включени в този труд. Иначе дипломната работа е с обичайната структура, очевидно предлагана на всички студенти в периода 1932-1946 г. от проф. Стоян Романски (1882-1959), който е бил титуляр на етнографските четения във Факултета по славянски факултета. Както вече се убедихме от други случаи, сърцевината на тези дипломни работи е речникът на характерната лексика в изучаваните населени места. А илюстрациите обикновено представят предметите на селския бит.
/>//
Ой Коледо, мой Коледо,
овчар копа за колиби,
па изкопа чисто злато,
чисто злато, суо сребро.
Па го уви в бела кърпа,
па го тури във пазова,
па отиде у двори си,
па повика стара майка:
– Излез, излез, стара майко,
па си увий десна ръка,
па ми бръкни у пазова,
па извади люта люта змия,
че изеде клето сърце. –
– Без сина си много можем,
без ръка си час не можем. –
Он повика стари баща:
– Излез, излез, стари баща,
па си увий десна ръка,
па ми бръкни у пазова,
па извади люта змия,
че изеде клето сърце. –
– Без сина си много можем,
без ръка си час не можем. –
Па повика мила сестра:
– Излез, излез, мила сестро,
па си увий десна ръка,
па ми бръкни у пазова,
па извади люта змия,
че изеде клето сърце. –
– Без брата си много можем,
без ръка си час не можем. –
Он повика мило братле:
– Излез, излез, мили братко,
па си увий десна ръка,
па ми бръкни у пазова,
па извади люта змия,
че изеде клето сърце. –
– Без брата си много можем,
без ръка си час не можем. –
Он отиде у Янкини,
па повика на портата:
– Излез, излез, любе Янке,
па си увий десна ръка,
па ми бръкни у пазова,
та извади люта змия,
че изеде клето сърце. –
– Без ръка си много можем,
без любе си час не можем. –
Та си бръкна с чиста ръка,
та извади чисто злато,
чисто злато, суо сребро.
=================
Sofia, 17 September 2014 © B.V. Toshev