БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 229 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2697, Monday, 18 August 2014
==============================
СНАХИТЕ НА БЕЛОГРАДЧИК: ПРОФ. ИВАНКА АПОСТОЛОВА
Откъс от книгата „Между залеза и изгрева – свидетел на епохата”
от Веселин Борисов
Проф. Веселин Борисов, р. 1939 г. в с. Скомля, Белоградчишко
Проф. Иванка Апостолова
[Б]ях ученик в прогимназията, когато в Скомля срещнах за първи път кака Ваня (Иванка Апостолова, бъдещата професор по философия). Майка ми, баща ми и всички роднини на село я очакваха с особен интерес, поради две причини.
Първо, само преди няколко месеца тя бе станала съпруга на моя първи братовчед Ангел Ст. Тодоров, бъдещия професор по социални науки. А той бе вече „стар ерген” според тогавашните стандарти, защото бе навършил трийсет години.
– Коя ли го е превзела?.. – коментираха роднините.
Второ, кака Ваня бе софиянка по рождение, а това й създаваше висок ореол в очите на селяните. Женитбата за „софиянка” бе за нас изключително събитие, за първи път човек от Скомля се женеше за софиянка!
В горещ летен ден тя пристигна на село заедно с батко ми Ангел.
Една вечер специално дойдоха у нас. Баща ми и майка ми бяха радостно възбудени. Те обичаха батко Ангел, но сега чувствувах, че са във необичаен възторг от неговата съпруга… И, ако се изразя съвременно, те светкавично станаха фенове на кака Ваня.
Те я боготворяха – до последния си ден, до последния неин ден.
Естествено е, че това чувство към кака Ваня се предаде и на мен и то нарастваше необратимо с годините…
Ангел Тодоров (1822-2005) от с. Скомля, по-късно професор и съпруг на проф. Иванка Апостолова
… С какво Иванка Апостолова покори моите родители, мен, съселяните ми, а както по-късно разбрах и хората в големия столичен град, и много водещи наши интелектуалци?
Майка ми често повтаряше като заклинание:
– Гледай, гледай! Кака ти Ваня няма равна на себе си. С простите проста, с учените учена. Софиянка е, а не се срамува от село… И всичките й приказки са точно на място.
Хвалебствените изявления на майка ми като че ли звучаха пресилено. Но по-късно след като имах многобройни срещи и разговори с кака Ваня разбрах, че тази характеристика е вярна.
Да срещнеш в житейския си път и да познаваш отблизо човек като Иванка Апостолова е истински шанс. Рядък шанс.
Благодарен съм на съдбата за този шанс…
Иванка Апостолова и Ангел Ст. Тодоров бяха един рядък образец за интелектуално семейство. Отдадени от ранни години на науката, те бързо набраха скорост в академичната кариера. В някакъв естествен ритъм, с лекота те ставаха кандидати и доктори на науките, доценти и професори, ръководители на академични звена.
Към 1980 година те и двамата бяха водещи в своите научни направления с широка известност у нас и в чужбина. Но трябва да се признае, че творческата съдба бе по-благосклонна към кака Ваня.
Нейното научно творчество не е обемисто, но е изключително синтетично, оригинално, с висока стойност. Тя написа книги, които и до днес неизменно са ценени от философите – „Между физиката и философията”, „Хуманизация на науката”, „Стил на мислене”. Тесни връзки поддържаше с първите български философи, но особено близка бе с академик Азаря Поликаров и с професор Добрин Спасов.
Нейното преподавателско умение е всепризнато. Безспорно това се дължеше на нейния богат и образен език, на естественото й излъчване. Тя бе харизматична личност… За всяка лекция се готвеше отговорно като артист преди представление.
Случваше ми се пред нейни бивши студенти да спомена името Иванка Апостолова – това бе достатъчно, за да започнат нескончаеми възторжени възклицания.
Не всеки академичен преподавател печели подобна популярност и категорично признание „отдолу”, от своите възпитаници.
За мен не е изненада, че в своята зряла възраст Иванка Апостолова бе последователно ръководител на Катедра по философия в Софийския университет, декан на философския факултет, ректор на Свободния университет в Бургас и ректор (най-продължително) на Нов български университет. Няколко години бе заместник председател на президиума на ВАК.
Бе обявена за почетен професор на Нов български университет, пенсионира се, но продължи лекционната си дейност.
Интересен щрих от живота на тази водеща българска философка е, че през 1993 година тя попадна в клопката на печалния Закон Панев (считан за антикомунистически закон в науката). Апостолова подобно на много други професори трябваше незабавно да освободи длъжността ръководител на катедра. Този унизителен акт минаваше за „повеля на времето”.
Тъй като и аз бях обект на Закона Панев, обадих се на Апостолова и гласно се възмущавах от автора на закона (Панев, който се оказа почти наш земляк?). Тя ми отговори спокойно:
– Панев не е виновен, аз го познавам. Той изпълнява поръчка. Но всъщност ние с тебе не губим нищо. Административната длъжност в университета е едно бреме. Ние продължаваме да сме професори и то с повече свободно време за статии и книги.
Наистина, злополучният недодялан Закон Панев не можеше да досегне академичната творческа висота, на която се намира човек като Иванка Апостолова.
Доц. д-р Георги Панев (р. 1942 г.) – от известната белоградчишка фамилия Бошнакови – вилата им е на Орля
Пътувала пощенска карта до вилата в Орля, 1941 г.
Трудно мога да изброя моите срещи и разговори с кака Ваня. Още като студент посещавах редовно новия им апартамент в жилищен комплекс „Ленин”. Това бяха за мен празнични часове.
С Иванка Апостолова не можеше да се говори кратко. Разговорите ми с нея понякога продължаваха часове. Не знам дали не се заблуждавам, но сред всички роднини тя като че ли имаше слабост към мен. Впрочем това веднъж е споделил батко ми Ангел пред майка си (леля ми Финка):
– Виждаш ли, че когато Весо дойде у нас, Ваня най-дълго разговаря с него. Все нещо уточняват.
Иванка Апостолова одобряваше моето „бягство” от клиничната медицина и избора ми на социална медицина. Считаше, че съм улучил правилния път, защото съм имал „социално фокусирано асоциативно мислене”.
– Ти можеш и трябва да развиеш стил на нестандартно мислене – казваше тя. – Това е особено важно за теорията на твойта наука социална медицина. А ти имаш нагласата да се занимаваш с теория…
Между другото, Иванка Апостолова бе първата, която без колебание ми даде да разбера, че пътят, който съм поел е перспективен. А често, особено сред медиците, срещах мълчаливо пренебрежение и скептицизъм към социалната медицина.
Иванка Апостолова бе генератор на идеи от всякакъв род – като се почне от готварското изкуство, естетиката в дома, свободното време, съпружеската любов и се стигне до идеи за професионалните перспективи на младите и за науката.
За творческата си работа във философията не обичаше да говори и да парадира. По някой път се самоиронизираше. Веднъж я заварих да пише нещо на бюрото си. Запитах какво пише. Каза, че е статия.
– А какво е заглавието на статията ти – полюбопитствувах аз.
– О, рано е още. Не го знам – каза усмихнато Апостолова. – Ние философите пишем заглавието накрая, след като сме завършили статията, защото не сме сигурни какво ще излезе от писаното.
Тя имаше мнение по разнообразни житейски въпроси. Веднъж говорихме за отношенията мъже-жени, за това, че често двайсетгодишни жени се свързват с мъже на 45-50 години. Изразих баналното мнение, че тези жени търсят финасово осигуряване у старите мъже.
– Не, не е само това – възрази Апостолова. – Има и искрено привързване на млади жени към по-възрастни мъже. Един петдесет годишен мъж в очите на двайсетгодишна студентка е в разцвета на силите си… Виж батко ти Ангел, той е на шейсет, а колко студентки го харесват… Весо, запомни, един мъж е винаги по-млад от една жена.
Изобщо, срещите и непринудените разговори с кака Ваня бяха за мен нещо като професионална и житейска школа, уточняване на възгледите, уточняване на критериите.
…През един юлски ден на 2006 година бе последната ми среща с нея. С жена ми Свободка поканихме на посещение в новата ни вила в Градец кака Ваня и нейната етърва кака Василка (съпруга на братовчед ми Стефан, дипломат, брат на Ангел).
Взех ги с колата от техния дом – те живееха в съседни апартаменти (и двете вече вдовици). Времето се случи прекрасно. Разхождахме се из широкия двор на вилата. Всички бяхме в отлично настроение. Кака Ваня не спираше да ме хвали за сполучливата покупка на вилата. След това те трите се уединиха в женски разговор на цигара, а аз обикалях двора.
Последна снимка на проф. Ив.Апостолова (в средата). Вдясно е нейната етърва Василка, съпруга на Стефан Тодоров (дипломат), брат на проф. Ангел Тодоров
Ангел Тодоров (1925-2004), с. Скомля, дипломат
Направих им няколко снимки. И трите – Свободка, кака Ваня и кака Василка изглеждаха с младежки тонус.
Не пропуснахме и професионалните теми. Кака Ваня поде:
– Убеди ли се, Весо, в това, което ти казвах някога? Пътят към професурата е много мъчителен и дълъг. Но когато я стигнеш, това вече е най-стабилната кариера… Твоите връстници вече са пенсионери. А ти продължаваш да действаш и си точно в най-зрялата си творческа възраст.
Да, още един път се убедих, че всеки разговор с кака Ваня е едно зареждане с оптимизъм.
Но не знаех, че това е последната ни среща.
Наскоро изненадващо нейният брат професор Андрей Апостолов (физик) ни съобщи за нейната бърза кончина.
Проф. дфн Андрей Апостолов (р. 1935 г.)
… Болезнено осъзнах, че губя не само духовно близкия роднина… Иванка Апостолова бе моят безпогрешен критерий за дълбоките, неуловимите човешки истини.
=====================
Sofia 19 August 2014 © B.V. Toshev & V. Borisov