БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 229 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2692, Thursday, 14 August 2014
==============================
БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ ШОПИ
“Знание“ е списание за наука и литература под редакторството на Любен Каравелов (1834-1879). Списанието е тръгнало от Букурещ през 1875 г.; след Освобождението редакцията е преместена в Търново. Много от творческите планове на Каравелов са останали нереализирани, защото лишенията в емигрантските години са подкопали здравето му и туберколозата го е погубила.
Има едно четиво с продължение „Записки за България и българите“, което се появява от книжка в книжка и е останало неподписано; навярно самият Каравелов е неговият автор. Оттам взимаме темата на днешното съобщение – Шопите.
Tериторията на шопите е определена много широко: Софийско, Пиротско, Трънско, Брезнишко, Кюстендилско, Берковско, Белоградчишко, Видинско. Населението на тази голяма териотория не е еднородно и авторът прави ясно разграничение по редица белези например между Белоградчишките шопи и Софийските шопи.
„Белодрешковците“ са шопите в Белоградчишко. Те са със среден ръст, широки плещи, с весел характер – обичат шегите, обичат закачките и хитрините, обичат да се присмиват едни други. Те не се отличават с трудолюбие, но не са претенциозни по отношение на храната. Имат неумерена склонност към ракията и виното. Обличат се сравнително чисто за разлика от софийските шопи, които са нечистоплътни и миришат. Софийските шопкини обичат да се кичат с разни дрънкулки, с които обикновено предизвикват смеха на този, който ги гледа. Затова пък пиротските шопкини се обличат с много вкус и се харесват на мъжете и главно на турците.
В този текст се обръща внимание и на едно уродливо явление в българските села – развратът и поругаването на семейната чест. Явлението взело големи размери в българските пиротски села. Прочетете текста по-долу, за да разберете за какво става дума.
Днес навярно никой не нарича белоградчишките селяни „шопи“. И в този текст, както и на други места, което вече сме имали случай да отбележим, не се говори за „торлаци“. Навярно това е в потвърждение на предположението, че прозвището „торлак“(от torlak) е използвано от турците в пренебрежителен и обиден смисъл.
=======================
Sofia, 14 August 2014 © B.V. Toshev