БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 229 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2682, Monday, 4 August 2014
==============================
НАШИТЕ ГЕРОИ: ПОРУЧИК ВАСИЛ САВЧЕВ (СЪС СТИХОТВОРЕНИЕ НА ГЕОРГИ САВЧЕВ ОТ 1913 Г.)
За геройски загиналия в Балканската война поручик Васил Савчев е писано в този Лист още в началото на неговото съществуване. Сега повтарям тази публикация чрез факсимиле от книгата на Илия Мусаков „Полувековният път на 15-и пехотен Ломски полк“ (1939 г.).
// // <meta http-equiv=”refresh” content=”0; URL=/?_fb_noscript=1″
/>// Belogradchik Society for Local History and Folk Studies<meta http-equiv=”X-Frame-Options” content=”DENY”
/>//
В допълнение представям на вашето внимание една изключителна находка от списание „Листопад“, год. I, кн. 1, 15 септември 1913 г.: стихотворение в памет на поручик Савчев, написано от неговия брат Георги Савчев (1883-1949).
// // <meta http-equiv=”refresh” content=”0; URL=/?_fb_noscript=1″
/>// Belogradchik Society for Local History and Folk Studies<meta http-equiv=”X-Frame-Options” content=”DENY”
/>//
Георги Савчев: В памет на брат ми В. Савчев, убит при Арнаут-кьой
Не виждат се нийде по хълма вразите,
Утихна и кървавий бой,
Прибират се морни по окопи борците,
Жадуващи сладък покой.
Там нейде в морето Феб бавно потъна
Кат чайка с ранени крила;
Нощ черна нависна и страстно прегърна
Пустинното бойно поле.
Зад облак пурпурен далече в безкрая
И месечко плахо изгря;
Долината глуха потъна в омая,
В мълчание всичко замря.
v
Окичена в рози и в бяла завивка,
Засмяна пристигна Смъртта,
Огледа се страстно и с хищна усмивка
Тревожно извика в ношта:
Аз силно ви любя и вечно желая:
Елате на паметен пир!
Обичам с любимите хора да играя,
В това е и моят кумир!
Елате да идем наблизо в морето
Русалки ни чакат сега;
Елате – вий всички убити в полето,
Незнаещи земна тъга!
Вик адско отекна, зачуха се клетви,
Убитите бяха на крак,
И мощно зовяха те новите жертви
В бой със заклети ни враг …
И цели дружини в миг тамо събрани
Безмълвно ограждат Смъртта,
По техните живи разядени рани
Още не е засъхла кръвта.
И горко там някой заплака,
Застенаха всички тогаз,
А други пък нейде невидимо в мрака
Проклеха рождений си час. …
v
И дълго там, още в потайната доба
Отеква плач болен и стон;
И никой не знае къде му е гроба
И где ще намери подслон.
v
Щом месечко зайде и изток заблеска,
Изчезват и сенките в миг, –
За ново сражение тогава се стреска,
И сетния храбър войник. …
с. Епиватос (край Мраморно море), год. 1913
РЕДАКЦИОННА БЕЛЕЖКА: Георги Савчев е писал проза, поезия, преводи, литературна критика. Известен в миналото, Георги Савчев днес е напълно забравен (прави чест на близките му родственици, че наскоро преиздаде романа му за Христо Ботев). Имам амбицията да анализирам и представя в пълнота творчеството на този забележителен белоградчишки писател.
===========================
Sofia, 4 August 2014 © B.V. Toshev