БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 225 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2653, Tuesday, 8 July 2014
==============================
Belogradchik
БЕЛЕЖКИ ЗА СЕЛО ЧУПРЕНЕ, БЕЛОГРАДЧИШКО
Неотдавна тук бяха представени две важни, но забравени книги: „Върбовчец“ от Антон Страшимиров (1932 г.) и „С. Чупреня (Белоградчишко) в неговото минало и настояще“ от Бърни Бончев (1933 г.). Сега в две поредни съобщения ще предадем пълния текст на една статия на Васил Атанасов „Бележки за село Чупрене – Белоградчишко“, публикувана в Архив за поселищни проучвания, год. II, кн. 1, 1939 г., сс. 113-116.
Васил Атанасов е художник, антрополог, археолог и първи дитектор на Видинския исторически музей.
[В] дъното на едно закътано ущеле в Северозападна Стара планина, над което се висят Хайдушки камен, Св. Николски проход, Миджур и редица други девствени чукари, покрити с непроходими буки, та дори с борове и елхи, е разположено на едноименна рекичка малкото село Чупрене.
За произхода на неговото име няколко легенди разказват и се силят да докажат , че то идело: или от „чупа“ – красива девойка; или от „чуприна“ – китка от дървета, израсли посред някой гърмак; или най-сетне от „чуприя“ – мост, стъргало. Обаче обсъдени по-тънко, като че ли и трите легенди имат в основата си по нещо вярно, защото девойките, особено в горния край на селото са с неизгледна хубост; гората по Хайдушки камък е израсла по чукарите като китка и, най-подир, моста в село – кюприя, чуприя, от който започва построеното по заповед на Митхад паша в 1863 год. шосе през Св. Николския проход, е служил за „стъргало“, където са събирани разни митнически такси от онези, които са заминавали за Сърбия.
Селото има около 300 къщи и 1876 жители (1934 г.). То е било местено на три места. Има изглед на малко балканско градче, подобно на Пирдоп, Златица и др. Отдалечено от ж.п. линията населението, на което главното занятие е дърварство, изживява трудно своя поминък, защото за да набере една кола дърва и да я закара на пазар, са потребни 5 дни, а от нея ще вземе не повече от 120 лв. Действително по голите сипеи се ражда и малко боб и картофи, обаче те едва стигат за изхранване на населението. Занимават се по малко и със скотовъдство, но приходите от него отиват в джобовете на разните кооперации. Има и две фабрики, които са без особено значение за икономическото благосъстояние на селото.
В селото има стара черква от 1847 год. без други обаче особени старини. До черквата има един кръст на Сава Пешаков от крайовските Пешаковци – вероятно брат на първия български поет Георги Пешаков (1785-1854)
(Илюстрацията е от друго проучване, 1957 г.)
В околността има шест старинни оброка, някои с атрибутите на Срацимировата епоха. Посред селото има стари ханища в едни от които съществува интересен обичай при храненето и заплащането на храната. Преди 40 години беше обичай всички кираджии, пътници и гости да се подреждат на общата трапеза. Кръчмарският чирак почваше да поднася подред паници с манджа, сипана от един и същи казан, след като предварително пред всеки е сложил хляб, лъжица и вилица. След първата порция следва и втора, а след нея и нещо сладко. На всички посред яденето се раздава по шише вино, а по средата на масата има поставена и една кана с вино, та който желае може и из дел да си сипе.
След като обедът приключи, всички, които знаят предварително цената на обеда, защото е почти неизменим, подред заплащат на един, след което последният се отчита пред кръчмаря, който също е взел участие в общия обяд. …
Редакционна бележка: В продължението, което ще прочетете утре, Атанасов отбелязва, че населението на Чупрене е нееднородно и се състои от три групи. Никъде не се говори за „торлаци“, навярно защото по това време тази дума е смятана за обидна. Думата torlak е турска и означава „млад необязден кон, който не се подчинява на команди“. Така турците са означавали планинското гранично население, общуването с което е било трудно, поради капсулирането му в малки и неподатливи на влияния общности – „прости хора“. В някои диалекти гласната „о“ се възприема, поради полуредукция на звука, като „у“. Това, обаче, не е основание това „у“ да се появява и в писмената реч. Така правилното изписване е „торлак“, „торлаци“, а не, появилото се неотдавна „турлак“, „турлаци“.
Допълнение
ОДА ЗА ЮРИЙ ВЕНЕЛИН
oт Георги Пешаков
Тебе, Юрий Венелине!
Всите чада болгарски
благодарност ти приносят
все сердечни, роднински.
Что любов ти си показал
да упишиш нихен род,
от каде си ясно теглят,
че славянски са народ.
Славянски, но забуравен
и напустен жалостно
от своите братя славяни
кем са нада радостно.
Угнетен от всяка страна
под едно владичество,
сос беди, уви – различни,
в голямо количество!
В сон далбок и смертовидний,
что вседневно е лежал,
и от кой да ся пробуди
никак он не е можал.
Ти си инди, мудрий муже,
первий, дето си познал,
приличното средство мудро,
чтото си го запознал! –
За нихното пробуждение
камто просвещение,
от което произходи
всяко преновление.
Болгария, нихна матер,
нихното Отечество,
тебе за твоите труди,
за твоето вежество
венец вечний, амарантний
ще изпле признателно
да украси твоя глава
у свято, сказателно.
Името ти да остане
безсмертно, прославленно
и от всите чада нейни
век незабуравенно.
1837
====================
Manchester, 8 July 2014 © B.V. Toshev