БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 224 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2640, Monday, 30 June 2014
==============================
Belogradchik
ПОЛКОВНИК БАНО ДРАГАНОВ
През 1918 г. на Южния фронт срещу българите действат 180 000 французи, 120 000 англичани, 140 000 сърби, 135 000 гърци, 42 000 италианци, общо 617 000 противникови войници с 3212 картечници и 1356 оръдия. С пробива на Добро поле съдбата на България е решена – катастрофата е ужасна, цар Фердинанд напусна престола, а българите загубиха националния си идеал, който ги обединяваше дотогава.
30 пехотен Шипченски полк е в центъра на тези събития. В тежките боеве неговата 1-ва дружина, командвана от майор Бано Драганов, е унищожена напълно, част от войниците ѝ са изгорени с огнепъскачки, а командирът на дружината майор Драганов и командирът на картечната рота капитан Митов са пленени, за да прекарат следвашите две години като пленници на о-в Корфу.
След войната полковник о.з. Бано Драганов публикува през 1933 г. „Доброполската трагедия“
През 2012 г. Военното издателство е издало един роман „Подлец“ на д-р Марко Василев Попов, чл.-кор. на БАН, написан отдавна, но останал непубликуван, защото авторът е отказал исканото от Военното издателство съавторство на Камен Калчев. Прототип на главния герой с името майор Борис Драганов, командир на 1-ва дружина на 30 пехотен Шипченски полк, е полковник Бано Драганов. Обвинението на автора е, че Драганов е проявил малодушие пред врага и е оставил дружината си без ръководство и се е оставил заедно с капитан Митов да бъдат взети в плен.
Д-р Марко Попов след войната като финансов инспектор бил установил нарушения и парични присвоявания от заемащия редица интендантски длъжности полковник Драганов. След инсцениран опит за подкуп Попов е бил подведен под отговорност с частен обвинител полковник о.з. Драганов. Процесът се е развил благоприятно за Попов и неблагоприятно за Драганов, който няколко дни след края на процеса получил сърдечен удар и починал.
Навярно читателите на този Лист вече недоумяват защо тази объркана и несъмнено трагична история се разказва тук. Ето причината:
Съобщението е в списанието „Здраве и сила“ от 1941 г.
Засега остава неясно кога и при какви обстоятелства полковник Бано Драганов е бил председател на „Белоградчишки юнак“ – гимнастическото дружество „Юнак“ в Белоградчик. Нека да отбележим, че към 1936 г. в това дружество в града са членували 164 граждани – 62 юнаци и 102 юнакини (титулуванията в това особено популярно общонародно движение, което в последните си години е станало колективен член на „Бранник“, са: юнаци, юнашки, юнакини). Имам известно подозрение, че майката на полковник Драганов e от Белоградчик – навярно ключът за тази загадка е в белоградчишкото гробище, но за жалост то е на около 2800 км от мястото, където пиша тази бележка.
Из дейността на “Белоградчишки юнак”:
Надписана снимка: “За спомен на Мито от юнашкото семейство Шулекови (Иван и Кица), Белоградчик, 28.VІІ.1929 г. Здравейте!”. По-късно подполковник Шулеков е командир на дружина в 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик.
На показания колаж от снимки и документи се вижда възможност за гимнастически упражнения. Спортните съоръжения – лост и успоредка, са в двора (северната страна) на Столарското училище в града – една от двете стари турски казарми на площада – там, където сега е големият хотел „Скалите“.
“Белоградчишки юнак“, 1934 г.
=======================
Manchester, 30 June 2014 © B.V. Toshev